Архив Етикети: Иво Попиванов

– Радвам се, че отказа да дойдеш у нас. – Аз не толкова. – Шегуваш ли се? – A ти? – Не. Реших да съм честен с теб. Откакто те познавам, се опитвам да се правя на готин и това ме напряга. – Не се ли отказваш прекалено лесно? – От какво? – Да се правиш на готин? – Няма ... Повече »

Тези софийски нощни улици са лекарство за мен. Като малък криех в задните дворове на кооперациите около "Витошка", Графа и "Раковски" първи цигари, целувки и кашета. Сега  стени и катинари са взели спомените ми за заложник и само тези улици ги връщат за малко. Светулките избягаха от тук, а аз оставам, но някой друг. Разминавам последните трамваи и преобръщам дните в главата ми. Повече »

Черната котка излезе от градинката на храма „Св. Седмочисленици“, спря се, изтегна се лежерно, а после избяга по „Шишман“. Улицата от малката снимка на стара София. Ражда се от някогашната черна джамия, промушва се скришом през градския център и се влива в площада край сградата на Народното събрание. Скрила Седмо училище, някогашното „руско“, един куп барове, ресторантчета, книжарници и магазинчета ... Повече »

Черна котка се събуди, прозя се и изтегна гръб. Намери с опипване по шкафчето до леглото останалия от вчера джойнт, после –  запалката. Изгори си лявата вежда и си дръпна силно. Още се страхуваше да си отвори очите. Явно не беше готова. Трябваха й още около 100 години. Прошепна тихо на себе си „Пресече ми пътя и взе ми надеждата“, ... Повече »

Сънувах един приятел, който се хвърли пред влака преди пет - шест години. Оттогава не беше наминавал. Пак се бяхме събрали на неговото таванче и слушахме Виктор Цой. Имаше и други, но не можех да ги различа. Колкото повече се взирах в тях, толкова повече чертите им се размиваха като в снимка на дъжда през прозореца. По някое време излезе ухилен от олелията и ми каза: - Пий си ракията, че ще изстине! Повече »

Все сънувам, че пак ще си запаля цигара, и все някъде по „Симеон“. Тази улица е мой дом. Една добра улица в един лош град, на който не му пука колкото и да го обичаш или мразиш. Изваждам глава от ваната, като да съм решил нещо друго в последния момент. Все още ми е премрежено, обличам се и излизам. Вървя ... Повече »

Към края на октомври дори и най-хубавите дни не могат да те излъжат, че ще останат. Тук, около Централна гара, есента се разбива в зимата без да предупреди. Събуждаш се и виждаш, че снегът е паднал но само, за да се превърне в кална суграшица, разливаща олющените фасади, изоставените бронзови пликчета и ставането по тъмно за работа. Една такава сутрин ... Повече »

Някога турците владеели земите наоколо. Той обаче не ги харесвал, те него – също. Хванали го нейде в Русчук, но не се дал – извадил пистолет и се застрелял. Ангел Кънчев. Според един от най-големите ни разказвачи – Захарий Стоянов – с неговото самоубийство започва българското движение за свобода. Смъртта му показала на турци и българи, че духът е наяве ... Повече »

В началото на 90-те години на отиващия си славен 20 век в България нещата не вървяха добре. В София хората бяха тъжни, а по сергиите имаше повече книги на Джеймс Хадли Чейс от където и да било в света по това време. Повече »

Соня не си спомняше нищо от последните три дни и не ѝ беше много ясно защо. Обичаше да се оглежда, да оценява физическата си красота и да води дълбоки екзистенциални разговори с гърдите си. Така за минута успя да парира безпокойството от мъглата в главата си с обяснението, че вероятно нищо важно не се е случило. Както обикновено. Пък каквото и ... Повече »