Адски горещо е. Кучетата са се скрили на сянка, някои дори са изровили малко пръстта и са се свили в нея. На трети перон стар, дизелов локомотив изчаква да премине пътнически влак, за да поеме нанякъде. Машинистът уморено допушва цигара. Всичко е застинало, като на снимка. Само някъде далеч се чува глухият, ръждясал шум на портативно радио. Той идва от ... Повече »
Ивайло Божинов: Някои изключения
Сряда е. Седя мирно и тихо на чина си в очакване да свърши часa. Смрачава се. С монотонния си, бавен говор, учителката кара времето да се влачи още по-бавно. Реших да прочета част от урока в учебника, за да не умра от скука. Там попаднах на нещо интересно, което запомних и по-късно, с годините щях да осмисля по-дълбоко. Една закономерност, ... Повече »
Ивайло Божинов: Сю
Беше вечер и с Ванката пиехме бира в “Улицата” – единствената кръчма във Велико Търново, която ми допадаше. Груби дървени маси, умерено тежка музика, весели пиянски гласове и атмосфера, която всеки път, когато дойде сервитьорката, те мотивира да кажеш “Голяма наливна, моля!”. На съседната маса видях симпатично момиче с къдрава, кестенява коса, бяла кожа, нежни устни и светло-кафяви, живи очи. ... Повече »