Разказ от Здравко Станков Не ме ебе, каза си за пореден път. Седна на пейката пред Макдоналдс, отпусна тялото и усещането за пустота го изпълни. Когато изпадаше в това състояние, той си представяше стар гардероб – тъмен и празен, в който живее старият паяк, носещ гръмкото име Душа. Паякът проскърцваше непрестанно върху сребърните нишки, опънати от мозъка до ноктите на ... Повече »