От Маркиз дьо Делф Винаги съм мечтал живота ми да е като на филм. Не харесвам театър, иначе като на театър сигурно щеше да е по-добре. Когато пиесата свърши, хората стават на крака и ръкопляскат. Представяш ли си? Аплодисменти на погребението ти… Първа сцена Стари блокове, олющена боя по металните врати, паднали листа. По стълбовете изобилства от бележки с кратки ... Повече »