От Венелин Ганев Утехата, казват, се криела вън от ежедневието, някъде далеч от така жестоката подлост на навика. Ще рече – в морето, в равномерния такт на вълните, които прегръщат брега, а после го напускат, оставяйки след себе си остри черупки от миди, планктон и бели камъчета, в зелените върхове на иглолистните дървета, в съня, в дългите пътувания, в още ... Повече »