Последни
Home / Архив Етикети: Борис Виан

Архив Етикети: Борис Виан

Борис Виан: Блус за един черен котарак

I Питър Гна излезе от киното със сестра си. Свежият нощен въздух, ухаещ на лимон, действуваше добре след задуха в салона, боядисан в овернско синьо, и това се усещаше. Бяха прожектирали някакво съвсем неморално рисувано филмче и Питър Гна, побеснял, размахвайки канадката си, повреди една още непокътната възрастна дама. Пред хората по тротоарите се носеха миризми. Улицата, осветена от фенерите, ... Повече »

Борис Виан: Водопроводчикът

Не звънеше Жасмен, защото тя пазаруваше в едно съмнително магазинче заедно с любовника си. Не беше и чичо ми, защото той умря преди две години. Кучето дърпаше шнура два пъти, а аз имах ключ. Значи трябва да намерим друг отговор. Звънът беше характерен: тежък… тромав, може би… не, плътен или по-скоро… едно бавно и скъпо иззвъняване. Следователно — водопроводчикът. Той ... Повече »

“Get out”: Черeн расистки хорър покрай Борис Виан

Твърде прехваленият ”Get out” („Измъквай се“) на режисьора Джордан Пийл предлага нещо средно между черна комедия и хорър, опаковани с претенциозния етикет ”социален трилър” заради расистката сюжетна линия, разгърната по доста нескопосан и клиширан начин. Филмът по някакъв начин носи усещането и атмосферата на черния роман на Борис Виан ”Ще плюя върху вашите гробове” без обаче по никакъв начин дори да ... Повече »

Борис Виан: Любовта е сляпа

На пети август в осем часа градът бе покрит с мъгла. Тя беше лека, изобщо не пречеше на дишането, но изглеждаше странно непроницаема, между другото — сякаш беше силно оцветена в синьо. Спусна се хоризонтално на пелени, отначало се кълбеше на двадесет сантиметра от земята и хората вървяха, без да виждат краката си. Една жена, която живееше на улица „Сен-Бракмар“ ... Повече »

Борис Виан: Комплекс към пъстърви

Boris Vian

Тя беше млада и невинна, Излизаше от манастир. Едва шестнадесетгодишна разби душевния ми мир. Четвъртък беше ден за гости, тя често идваше у нас. Тогаз “Пъстървата” от Шуберт ни пееше със нежен глас. Ала веднъж изви се буря и тя остана да преспи. Не можехме да я оставим във нощ такава да върви. Тя бе доволна. За отплата всред грохота ... Повече »