Подарих си следобедно „Сцени от един семеен живот“ на Бергман. Лив Улман ми е любимка (и стана такава, впрочем, преди още да съм гледала филм с нейно участие, когато на 16 прочетох автобиографията й). Парадоксално за лента, в която гледаме разпада на едно семейство, излязох си от киното успокоена. Именно „спокойствие“ е точната дума. Два часа и половина, през които ... Повече »