от Гуга Иванян
Не на всеки се случва да гледа наживо група като Suicide особено през 2015! Нещо като бенефис, но не e на Маргарита Хранова.
Стари и изпушили, точно както трябва – далеч от пенсията и зоната на комфорта.
Алън Вега с бастун на 77 години (!), едва се движи, изобщо не се разбира кое от парчетата върви в момента. Електронният машинен рев, крясъците и ехото са си както би трябвало за Suicide. На сцената излиза Хенри Ролинс и се включва за Ghost Rider, за да стане парчето разпознаваемо.
От публиката излиза и Боби Гилеспи, за да изпее с Алън Вега и другия им „хит“, който всички чакат – Dream Baby Dream. Ако някой по природа е самоубиец, но иска да го направи красиво – нека слуша внимателно това парче.
Тръгвам си като след пънк – опус – бенефис: впечатлен.
Навън е топла вечер или по-скоро нощ. има стачка на метрото и доста хора по улиците.
Качвам се на колелото си и пускам Ghost Rider на слушалки. За момент почти съм изкушен да вляза в насрещното в тунела под Барбикан. Само за милисекунда. Прибирам се към полунощ спокоен и си сипвам малко мастика. Навън все още е топло и тихо…
