„Студената вълна, жаргонът и интелигентността“ – интервю с Димитър Воев, публикувано във вестник „Отчествен фронт“ на 22.02.1990 г. Достига до наши дни благодарение на Фондация „Димитър Воев – Нова Генерация“. Снимките са на Нели Недева – Воева.
Пълният текст на разговора, провeден от Румен Спасов, може да прочетете по-долу:
Група „Нова генерация“ (заедно с „Контрол“) откри поредицата грамофонни плочи с творчеството на най-младите рокмузиканти. Името на състава е показателно за амбицията на момчетата (и момичето) да кажат своя дума в популярната музика. Ние като че ли още не ги чуваме. В същото време младите очакват много от тях – достатъчно основание да се срещна с Димитър Воев, един от вокалистите на „Нова генерация“.
– Вашата страна от плочата е доста неравна. Наред с безспорния хит „Нарцис 88“ има и други изпълнения, които като че ли не се помнят толкова…
– Смятам, че това е естествено за една плоча — да има по-силни „парчета“ и един приличен фон като свидетелство за търсенията, които биха довели в бъдеще до нещо също така ярко. Но тук проблемът е друг. Песните са правени по различно време, доста по-късно бяха записани, a още по-късно се появи и крайният продукт – плочата. В други страни практиката е средствата за информация, радиото, видеоклиповете да популяризират всеки нов запис, а след като се разбере дали той действително „ще печели“, се издават плочи.
– Иска ми се да чуя ваше то мнение за „печалбата“. Този въпрос се дискутира в различни среди днес, оказва се, че сме загубили и продължаваме за губим много от пренебрегването му.
– Преди всичко мисля, че основна грешка на различните комисии е подценяването на публиката. Те се нагърбват с непосилната задача да преценяват какво е художествено и какво не вместо нея. Това е и в основата на всички злоупотреби, спекулации и нездраво суетене около „избраниците“. Публична тайна е корупцията, за която някои вестници вече по-открито пишат. На въпроса за печалбата – открай време поп музиката е свързана с бизнес. За мен това е не някаква „алчност“ на изпълнителите и продуцентите, а реален израз на популярността и на художествеността, ако предпочитате. В нашето положение като че са взети всички мерки да не би някой някак да забогатее.
– Как виждате едно евентуално по-активно участие на български групи на световната роксцена?
– Не бих могъл да го видя засега… Като цяло българският рок е много назад в сравнение със световните стандарти. Намират се хора със свежи идеи, но те трудно ги осъществяват при съществуващото отношение на радиото, на телевизията, при тепърва създаващите се у нас професионални звукозаписни екипи, при „възрожденските“ ни концертни усилия. Ако от страните с развита рокиндустрия се прояви интерес към нас, той би бил интерес към „екзотиката“, но не и към равноправния партньор…
– Не плисвате ли с това изявление „студена вълна“ върху ентусиазма на толкова млади хора, върху големия заряд, който носят и други групи в стремежа към нещо голямо?
– Не мисля. Човек трябва да бъде реалист. То най-много го важи тъкмо за хората, които имат високи амбиции. Колкото до нашия стил „студена вълна“, той е израз на естетиката ни, на идеята за отчуждението като проблем на действителността. Най-вече го свързвам с особения, съзнателно търсен маниер на пеене, който имаме с Алина Трингова. В чисто музикално отношение „новата вълна“ не загърбва нищо, което „върши работа“, което въздейства… –
– По-лесно ли е на младия български рок сега, след демократичните промени?
– И да, и не. Демократичните промени ни дават морално и психологическо предимство. От друга страна, хората, които нямат адекватно мислене по нашите проблеми, са си на същите позиции и длъжности…Не ме разбирайте неправилно. Въпросът не е те автоматично „да се изметат“ оттам. Всеки има право и трябва да му се даде възможност да промени нещо от мисленето си. Но е необходима и нова „система“, която да неутрализира консерваторите със застинали понятия. Общо взето съм оптимист, защото имаме много приятели, които ни подкрепяха и преди 10 ноември. Използвам случая да им благодаря и да им кажа, че още разчитаме на тях.
– Някои от изпълненията ви са с твърде „разговорни“ текстове. Не смятате ли, че това е дало основание за недопускането им до масмедиите?
– Ние пеем на естествения език на младите. Ако се дистанцира от него, популярната музика само би се обезличила – примери в нашата естрада, колкото искате… Крайно време е да разберем, че жаргонът не заплашва книжовния език или говорната култура. Напротив – обогатява ги, ако всичко е направено находчиво и интелигентно. Наистина границата е деликатна, но това не ни примирява с „премълчаването“ по радиото и телевизията.
– Вашето пожелание за приятелите на „студената вълна“ – настоящите и бъдещите.
– Да отворят сърцата си за нашата музика. Обещавам, че охлаждането ще бъде само в умовете им. А това е полезно…
