“Stuck in Love “ (2012) на Джошуа Буун e филм за писането, семейството, вторите шансове, смелостта, прошката, музиката … и всичко, което ни се случва.
Бил (Грег Киниър) е успял писател, който живее със сина и дъщеря си тийнове в къща на плажа. Основното, което прави, е да преживява жена си (Дженифър Конъли), която го е напуснала преди две години. Той се промъква тихо и гледа тайно през прозореца как тя се кара, целува и общо взето живее с новия си мъж.
Дъщеря му (Лили Колинс) живее смело, малко цинично, минава през момчетата и скоро ще публикува първата си книга. Синът му (Нат Улф) е чувствителен почитател на марихуаната, който пише фантастични разкази и се взира до болка в едно момиче.
Историята се провира между тежки житейски драми, но не затъва в тях. Движи се плавно през смях и сълзи…, за да стигне края си – добър, лош, какъвто е.
Или както казва Бил: „Трябва да поживееш, за да пишеш”.
Леко натрапчивата инди претенция на филма се връзва готино със саундтрака – Elliott Smith, Bon Iver, The National, и не дразни.
“Stuck in Love “ (Влюбени в застой) влиза в традицията на филмите за писатели като “Wonder Boys” и ” End of The Tour” и макар, че не е толкова дълбок, е топъл и смислен.
