Зад всеки бездомен се крие тежка драма, социален бунт или просто „така се получи“. Може да е въпрос на избор, но много по-често липса на избор.
„Животът на Стюърт: Поглед назад“ (STUART: A LIFE BACKWARDS) от 2007 година е социална трагикомедия в най-добрите традиции на британското кино, които датират най-малкото от „Made in Britain“ (1982).
Признавам, че пих много, но не мога да спра да мисля за …
Александър (Бенедикт Къмбърбач) работи в социален център в Кеймбридж, където среща Стюърт Шортър (Том Харди). И понеже в него има нещо, което го кара да пише, се захваща с първата биография на един бездомен човек. Разказана отзад напред. Режисьорът Дейвид Атууд не крещи на никого в лицето, а само представя една история. С много смях и сълзи.
Стюърт е ментално и физически нестабилен, социопат, наркоман, алкохолик и уличен разказвач, а Александър е „шибан лигав педал от средната класа“, но между тях възниква странно приятелство, в което и двамата се разкриват и намират.
Няма да повярваш колкото трудно понякога е да умреш
Стюърт е обиколил повечето изправителни домове и затвори във Великобритания, като е започнал пътешествието си още на 12 години. Вече 20 години живее по улиците и общинските жилища, но как е започнало всичко. Сбъркано семейство, детски травми, болести, институционален провал и насилие. Много хора минават през тях, но не всички завършват като Стюърт. Знае го и самият той.
С колко бучки захар?
С колкото имаш
Стюърт и Алексансдър се сближават, след като започват кампания за освобождаването на двама техни приятели – социални работници, осъдени заради това, че хора от социалния център са продавали наркотици. Двамата организират куп левашки хепънинги, но в крайна сметка успяват да привлекат общественото внимание. Междувременно Стюърт се отбива от време на време и пред съда, изправен пред поредната си присъда. Основно обаче воюва с „враговете в главата си“.
Филмът е екранизация по едноименната книга на журналиста Александър Мастърс, в която разказва историята на приятеля си Стюърт Шортър (1968-2002 г.)
