Може би най-силно влияние в оформянето на имиджа на Beatles има първият басист на групата Стюарт Сътклиф. Според една от версиите именно той е и кръстник на групата.
Сътклиф е посредствен басист, но силен художник. Напуска бандата в Хамбург през 1961 година, за да остане с любовта си Астрид Кирхер и да рисува. Точно преди Beatles да завладеят целия свят.
Умира едва на 22 години от мозъчен кръвоизлив.
Сътклиф е роден в Единбург, Шотландия, през 1940 година, но скоро семейството му се мести в Ливърпул. Баща му бачка като корабен инженер и често е на море. В къщи – предимно пие и тормози жена си.
В такава атмосфера Стюарт Сътклиф развива интерес към изкуството, което го довежда до Liverpool College of Art. Именно там среща и Джон Ленън, с който бързо си допадат.
Малко след запознанството им Ленън и Пол Маккартни го убеждават да си купи бас – Hofner President 500/5. Сътклиф има известен опит в музиката – пял е в църковен хор, взимал уроци по пиано и малко посвирвал на китара, но като цяло е посредствен в музиката.
Така един майски ден на 1960 година Сътклиф се присъединява към Ленън, Маккартни и Джордж Харисън в групата „Тhe Silver Beatles“. Малко, след като се присъединява към бандата, тя заминава за Хамбург, където свири в крайбрежните вертепи.
Сътклиф не полага усилия да овладее инструмента и не развива някакъв стил. Не се чувства добре и на сцена, като често свири с гръб към публиката. Сътклиф носи впити панталон и черни Ray-Ban, като оформя цялата визия на бандата. Връхната му изява по време на концертите е изпълнението му на „Love me Tender“. Маккартни често му се дразни. Според различни източници Ленън също започва да се дразни от популярността му и Сътклиф се превръща в обект на злостни шеги.
По това време музикантите се запознават с фотографката Астрид Кирхер, към която според легендата са били силно привлечени и Сътклиф, и Ленън. В крайна сметка Сътклиф заживява с нея и през октомври 1960 година двамата се сгодяват. Тогава започват проблемите за бандата като Джордж Харисън е депортиран от германските власти, тъй като се „оказва“ прекалено малък, а Пол Маккартни и Пийт Бест – първият барабанист на групата, са изгонени заради опит за палеж.
Останали сами Ленън и Сътклиф също се връщат в Ливърпул.
След като проблемите оправят проблемите с пребиваването в Германия, групата се завръща в Хамбург. Някъде по това време – през юли 1961 година, Сътклиф решава да напусне групата и да се отдаде изцяло на рисуването и Астрид.
Съвсем логично Маккартни преминава на баса. Сътклиф му завещава баса си, като го моли обаче да не пренарежда струните. Това създава леко неудобство, тъй като Маккартни е левичар. Малко по-късно той събира пари и си купува собствен бас за левичари, на който свири и до момента – Hofner 500/1.
Сътклиф не съжалява за избора си да напусне групата, съзнавайки че не е роден за музикант. В Германия той развива таланта си в изобразителното изкуство, като е приет в Hamburg College of Art. Тогава обаче започва да страда от яростно главоболие, става и свръхчувствителен към светлина. През 1962 година колабира по време на арт клас в Хамбург. Оказва се, че страда от мозъчен аневризъм. Състоянието му бързо се влошава и колабира още веднъж на 19 април. На път за болницата умира.
