През 1995, Джеймс Камерън като сценарист, и тогавашната му съпруга Катрин Бигълоу в ролята на режисьор, заснемат „футуристичен“ филм, действието на който се развива два дни преди края на 1999, два дни преди началото на новия век и дългоочаквания Апокалипсис.
Актьорският състав, който събират са Ралф Файнс, Анджела Басет, Джулиет Луис, Том Сайзмор, Майкъл Уинкот и Винсънт Д’ Онофрио. Действието, естествено, се развива в Лос Анджелис.
Ралф Файнс е бивше ченге, превърнало се в опитен мошеник, който предлага най-новото ъндърграунд преживяване на черния пазар: приспособление, слагащо се на главата и позволяващо да се преживяват човешките мисли, чувства и спомени като реални.
Доколкото сексът и насилието са най-популярните теми, Файнс попада на клипове със заснети реални убийства и се замесва неволно в полицейско убийство на хип-хоп музикант – политически активист. На желязната Анджела Басет се пада честта да измъква нещастното ексченге от проблемите, които си навлича.
Иначе Файнс прекарва по-голямата част от времето си във виртуални преживявания с любовните клипове, които е заснел, преди любимата му Джулиет Луис да го напусне заради музикален магнат-мафиот.
Джулиет Луис, от своя страна, в типична за нея роля, прави страхотен кавър на „Hardly wait“ на P J Harvey, на сцената на бара на мафиотския си приятел, докато Ралф Файнс я наблюдава с влюбения поглед на болно коте:
Джулиет Луис записва за филма и още едни кавър – от излезлия две години по-рано втори едноименен студиен албум на Пи Джей Харви – „Rid of me“:
Явно на Джулиет й е харесало и през 2003 сформира своя собствена група Juliette & The Licks, с която 43- годишната Луис се забавлява до сега:
За озвучаването на партито по случай Апокалипсиса, Камерън и Бигълоу гласуват доверие на Skunk Anansie, които го ознаменуват с предупреждението they „Selling Jesus“ again, тъй като според създателите на филма „Jesus“ била втората най-популярна дума, която изричали хората преди да умрат. Първата била „shit“:
Останалите, включени в саундтрака шедьоври са кавър на „Srtange days“ на Doors /естествено/ в изпълнение на Prong; парчета на Мерилин Менсън и Боб Марли; чувствен кавър на „Dance Me to the End of Love“ на Ленърд Коен, в изпълнение на Кейт Гибсън; Tricky, Skunk Anansie, Deep Forest и други…
