Последни
Home / Музика / Straight Edge: Духът на свободния живот
Straight Edge: Духът на свободния живот

Straight Edge: Духът на свободния живот

Текст: MittensXVX от diyconspiracy.net

В началото на 80-те пънк рок субкултурата с нейния некомформистки и бунтовен заряд се разраства с бързи темпове сред ядосаните на света младежи в Щатите и Великобритания, търсещи нещо радикално различно от това, което им бива предлагано от другите субкултури до този момент.

Студената война навлиза в своята нова, заключителна фаза, в която Западът е предвождан от своите нови, безкомпромисни водачи Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, които стават основни лирически герои в текстовете на новата вълна от пънк банди. Хардкор, или хардкор пънк, е тази по-тежка, социално ангажирана и агресивна форма на пънк-рока до този момент, която по забележителен начин отразява новите социални и политически реалности.

Хардкор пънкът се превръща в радикална форма на младежки гняв, която постепенно обхваща света. Излизайки извън обществените порядки и стремежа да използваш естетиката на пънка от края на 70-те, за да шокираш консервативното общество чрез външния си вид и нихилизма, присъщ на младеж без ясни цели и надежди за светло бъдеще, една част от хардкор пънковете смята целия младежки бунт за вече провалена революция заради наркотиците и алкохола.

В компилацията, която ще чуете тук съм събрал някои от най-емблематичните стрейт едж хардкор песни в 30+ годишната история на това движение, от “Straight Edge” на Minor Threat и моят фаворит “No Thanks” на Uniform Choice до някои от любимите ми нови банди, които се появиха през 2015 г.

Straight Edge: The Spirit of Living Free by Mittensxvx on Mixcloud

Това не е движение, аз просто следвам своя собствен път.

През юни 1981 г. групата Minor Threat от американската столица Вашингтон изразява своето разочарование от деструктивната природа на пънк сцената със своята 45-секундна хардкор песен Straight Edge”. Една минималистична, шумна, триакордна песен, която се взривява в умовете и сърцата на хлапетата, които искат да живеят по различен начин.

20 години след написването на песента, Ян Макай, вокалист на Minor Threat, споделя в интервю през BBC Radio как се е родила песента и каква е нейната връзка с пънка.

„Идеята за тази песен се роди лесно в мен, понеже винаги съм се смятал за различен. И моето отклонение се дължи на факта, че съм напълно праволинеен [straight]. Аз не пиех, не взимах никакви наркотици. Аз бях трезвен. Сещате се, моите приятели винаги ме смятаха за задръстен, защото никога не исках да се напуша с тях. Това ни направи странните хлапета в техните очи, накара ни да се чувстваме сякаш сме на ръба [edge]. (…) Изглежда имаше цяла една такава страна на пънка, която казваше нищо повече от „на кой му пука, животът е гаден“. За нас това беше просто пантомима, една фасада. Мисля, че много от хлапетата в гимназията ми изразяваха своя бунт единствено чрез това да се напушат. (…) От моята гледна точка това беше най-нормалното нещо, което всяко хлапе прави. На мен обаче не ми беше интересно да съм нормален. Така че да станем част от пънк-рока беше нещо като „това е мястото, където принадлежим, защото ние не се вписваме в нормата“. Те продължаваха да ни казват „вие не сте истински пънкари, защото не се разбивате като нас“. Така че не просто ставахме за присмех в обществото за това че сме пънкари, но и бяхме пренебрегвани от самите пънкари, защото бяхме тази странна групичка от праволинейни хлапета. Сещате се, исках да пиша текстове, които са истински. И така реших да напиша песен “Straight Edge” как съм избрал да живея и моето право да го направя както аз си знам. Песен за това, сещате се, да си на ръба [edge] на нещо, защото си избрал да следваш праволинейно [straight] своя собствен път.“

Minor Threat
Идеали и ценности, а не правила.

За тези повече от три десетилетия стрейт едж поема в много различни насоки. За някои това е динамична и непрестанна съпротива срещу деструктивната културата на консуматорски избори, които имат унищожителен ефект върху всеки един по отделно и обществото изобщо, докато за други е просто субкултурна идентичност, която се изрязва в слушане на определена музика и правене на типичните неща, които се свързват с тази субкултура. Цялата тази стрейт едж субкултура вече отдавна е документирана в книги, филми, социологически и културологични изследвания, а част от нея се е интегрирала под една или друга форма в масовата култура и няма връщане назад. Стрейт едж вече отдавна е излязъл от субкултурата на метъл, хардкор и пънк музиката и вече виждаме еджъри в популярната култура, хип-хоп, електронната и експерименталните сцени.

Факт е обаче, че всеки става стрейт едж по различни причини, за някои това е спасителната лодка в морето от грешни избори, направени поради поредица от фактори, които могат да варират от проблеми с алкохолизъм и наркотици в семейството до сексуално насилие, неприятни преживявания от експерименти с различни вещества и пр., така че трезвеността е дошла като единствения начин да се преборят със своите демони. Други пък са осъзнали себе си като капитани на своя собствен кораб и по някакъв начин са разбрали от самото начало, че трезвеността е начина на живот за тях.

Въпреки че използваме една и съща колективна идентичност, нашите цели в живота са различни и всички идваме от различна среда с различни преживявания. Нашите възгледи, гледни точки и мнения са различни, понякога коренно противоположни. За някои това е личен избор, от който лесно се отказват, когато променят своя светоглед и навлязат в нов период от своя живот. За други това престава да бъде избор и се превръща в интегрална част от това, което са.

Аз самият започнах да се наричам стрейт едж, когато ясно осъзнах, че причините за моето решение да стана трезвен, по един активен и осъзнат начин, съответстват изцяло на моя светоглед изобщо. Тази трезвеност не е следване на правила да не пиеш, да не пушиш и да не правиш други неща, а да следваш определени ценности и идеали. Ценностите, които ме водят в моя избор да се идентифицирам като стрейт едж са свободата и ненасилствената комуникация с другите.

Minor Threat
Когато някой стои с бутилка алкохол в ръка пред клуба, в трамвая или повръща на улицата в събота сутринта, той манифестира и комуникира неща, които са вплетени в цялата ни култура и за съжаление са се превърнали в норма в съвременното общество. Разбира се, много хора имат привилегията да пият и използват различни субстанции без да нараняват който и да било, но за други това може да бъде ключът към несигурност, срам, вина и страх, които в последствие да доведат до различни форми на насилие, самонараняване и лични неуспехи.

Стрейт едж за мен е солидарност и ненасилствена комуникация с всички, които в момента се борят или вече са победили зависимостите, намирайки сила вътре в себе си да бъдат трезви и да им пука за света. С всички, които знаят, че могат да се превърнат в по-лоша версия на себе си, когато отдадат свободата си на някаква външна субстанция и затова са избрали повече да не докосват подобни неща. С всички, които са наранили свои близки или непознати, когато съзнанието им е било замъглено и не са осъзнавали своите действия.

За мен стрейт едж не е пасивно въздържание, а осъзнат избор, че зависимостите към каквото и да е отнемат твоята лична свобода и често имат негативни последици не само за теб, но и водят цялата ни човешка общност към апатия и следване на фалшиви ценности. Да бъда стрейт едж означава да съм запазил духа да живея свободно.

Бидейки стрейт едж аз комуникирам осъзнатост, контрол върху собствените ми действия и свободен живот в една друга реалност, в която всеки един момент е толкова ценен и важен за мен, че не бих пропилял и секунда от живота си в това съзнанието ми да бъде замъглено от някакви външни фактори.