Stop the Schizo са група, която се движи по собствен път и изглежда посоката им се определя от техните собствени правила. Тоест, на чист български, Stop the Schizo си правят каквото си поискат. Свежа струя въздух в облака от егомания и пренавити амбиции, обвил плътно разкъсваната от вътрешни противоречия и „тоя па много му порасна́ работата“ родна сцена.
Stop the Schizo се движат елегантно между прецизния професионализъм и do-it- yourself отношението, дозирайки точно отмерени удари под формата на песни, видеоматериал и живи участия.
Ние от Lunatic.bg се свързахме с момчетата и им зададохме няколко нелепи въпроса в опит да повдигнем леко завесата и да надникнем право в кухнята. И успяхме. Надникнахме, и видяхме, че на котлона кипи чисто ново видео към зверското парче Dance for Tomorrow, част от ЕР-то им START.
Какво, аджеба, е Stop the Schizo, и има ли то почва у нас?
Дечо: То е родено на наша почва, все пак. Зависи какво очакваш да постигнеш и очакваш ли изобщо. Понякога хем очакваш, хем не си го признаваш, и тогава именно се наблюдават повишени нива на шизо, които човек после трябва да смъква. Защото, нека си признаем, невъзможно е напълно да изключим шизото.
Антон: Stop the Schizo е опит да се погледне на действителността под ъгъл, под който тя не е розова или безметежна, и да се даде адекватен отговор как това би могло да се поправи в реални стойности. Защото всички живеем и действаме в заблуждение, че всичко е наред, но понякога реалността чука на прозореца, показва нелицеприятния си образ и тогава именно разбираме, че има нещо различно, двоен стандарт, шизоидно. Оттам и стоп дъ шизо – погледни реално.
Михаил: Stop the Schizo е един свободен изказ и присмех към всичките глупости в поведенческия модел около нас, доста често и в нас самите. Полезно е да си припомняш, че не си бог и че никой всъщност не ти е задължен с каквото и да било.
Всички в бандата имат, така да го наречем, богат опит в други формации. Какво е различното, което ви обединява в идеята за точно тази група?
Дечо: Имаме някакъв опит, по-скоро скромен. Не мисля, че нещо е различно в причините ни да правим музика – всеки от нас си има устойчива във времето причина за това. Иначе, още от време оно ни обединява силното привличане един към друг. За да пазим обаче образите, които сме си градили толкова години, ни се налага да отричаме. Оттам шизото пак нараства и така се превръщаме в отрицание на това, което проповядваме.
Антон: Всички имаме богат опит, колкото може да е богат един опит в този край на континента Европа. Това, което ни събира тук е на първо място стилът – първоначалната идея беше да бъде поп група тази група. После нещата малко се поизмениха, но и ние не сме на края на житейския си път. Ограниченията ни опират там, където музикалните ни вкусове се припокриват или просто ги няма.
Целта е стилът да е по-лек като звучене, но не от баладично-естрадната смесица, на която сме свидетели през цялата история на българската музика – все пак поставяме сложни за решаване казуси, под които не върви стилово да се случват бавни, протяжни, каращи сърцето да плаче музикални дръзновения.
На второ място може да се посочи именно отговорът на първия въпрос – да покажем, че би могло да се живее със сведен до минимум или изобщо нулев шизоиден подход.
Трето – все пак всички сме свестни хора и кой бяга от общуването с такива. Като се добави и че общуването е музикално, смятаме, че удоволствието е boost-нато на n-та степен.
Михаил: Обединяващата идея е, че винаги сме се харесвали като хора, вълнуващи се от музика, свирили сме заедно на една и съща сцена, но не и в една група. Сега дойде времето да се поправи този пропуск.
Ново видео, а? Вече пуснахте два тийзъра, които изглеждат много обещаващо. Кой стои зад клипа, къде е сниман?
Дечо: Клипът се получи благодарение на силното желание на много хора. Заснет на територията на гр. Годеч от go-to оператора на републиката Александър Станишев, поставен от режисьора и go-to сторибордист на същата република Константин Витков – Титис, монтиран от безупречната Tanah Gladis, продуциран от сума хора. Разказва за чичо Митко, неговия демон и тяхната панда.
Да се върнем малко назад – към ЕР-то, което излезе в дигитален формат преди няколко месеца. Разкажете ни малко повече за процеса на писане на парчетата, как и къде го записахте, някоя интересна рокендрол история от студиото може би?
Дечо: Това са ни буквално първите пет парчета, които просто решихме да запишем, когато най-сетне преценихме, че са готови. Всъщност първоначалната идея беше за демо, но то взе, че толкова ни хареса, че директно записахме и мастър. Случи се На вилата при най-гостоприемния студио шеф Александър Наков. В студиото имаше скара и лютеница. По-рокендрол от това – здраве му кажи.
Антон: Не сме избирали парчета. Това, което имахме, това записахме. Някои от нас са привърженици на по-спонтанния подход към разнообразните ситуации и това даде посоката – да сме по-спокойни и да не мислим много кое, как и защо. Разбира се, подходихме с максимална отговорност и професионализъм към записите и обработката, но всички бяхме единодушни, че в EP-то ще влязат песните, които имаме до момента.
За самото измисляне няма нищо, което да се каже – един дава идея, друг я развива… нещо скучно на думи, но на живо безкрайно интересно. Не бихме казали забавно, избягваме думата „забавно“, когато става въпрос за изкуство. Изкуството е много повече от това да се забавляваш, докато го твориш.
Михаил: ЕР-то беше спирачката, която прекрати един процес на лутане в тези парчета. Развивахме, опростявахме… въобще на всякакви гаври ги подложихме. Един ден определихме дата за запис, направихме демо, което можеше да си бъде пълноправен студиен запис, ако не бяха някои досадни технически грешки в изсвирването. При втория опит вече бяхме безупречни.
Тук е мястото да благодарим и на Кирил Зафиров и Тодор Бакърджиев, които записаха прекрасната брас секция за песента Dance For Tomorrow.
Ще има ли START на физически носител?
Дечо: Имаше такива слухове. Засега продължават да са слухове.
Михаил: Ще има, вероятно в момента, в който зачестим с концертите. Конфекция по последния писък на модата също.
Кога ще можем да ви гледаме отново на живо?
Дечо: Надяваме се, че в най-скоро време. С други думи – не знаем. Тази неяснота от една страна не е лоша, защото ни дава време да попълним репертоара.
Обяснете на уважаемата публика малко повече за BIO metal-a…
Дечо: Той не се обяснява, той се живее. Смърт за сектантщината.
Моля, разрешете един отколешен спор, който се вихри в редакцията на Lunatic.bg – колко Телекастъра има Антон Велев?
Дечо: Защо Антон Велев е такъв обект на внимание във вашата редакция? Няма ли важни теми за отразяване?
Антон: Три – два еднакви и един различен.
На последния ви (и първи) концерт излязохте на сцена с доста сериозна подкрепа от атрактивна бек-вокалистка. За постоянно ново попълнение в състава на групата ли става въпрос, или е по-скоро еднократен фийчъринг?
Дечо: Не е любезно да се говори така безлично за изключителен артист и човек като Валя Барлев. Вярваме, че участието ѝ ще се разраства. А какво означава ново попълнение в група, която има едва един концерт? Що се отнася до зрителя, атрактивната бек-вокалистка си е с нас от самото начало. Да не говорим, че участва и в студийния запис на Dance For Tomorrow. Тъкмо на нейните трели се дължи стадионността на внушението.
Всеки кадър на ФЖМК знае, че редакторът му ще го пребие с мокър вестник ако не зададе най-важният и структуроопределящ за всяко уважаващо себе си интервю въпрос. Няма да рискувам. Е, какви са бъдещите ви творчески планове?
Дечо: Още едно EP. Може би още един клип към старото. После някой и към новото. Това са краткосрочните. Дългосрочните планове са вредни, освен ако не си SpaceX. Може би дори и тогава…
Михаил: Основите на следващото ЕР са положени, даже присъствалите на концерта ни чуха двете нови парчета, в момента разработваме и трето. Обсъждаме и няколко възможности за скорошни изяви на живо, но то ще се чуе.
Къде можем да следим за новини около групата?
Дечо: Тук и тук. Що се отнася до музиката, тя е достъпна във всяка streaming услуга.
Последни думи към уважаемата аудитория?
Дечо: Благодарности на тези от вас, които все още имат търпение да изчетат всичко това.
Михаил: И на всички, които се интересуват от групата ни.
Интервю: Иван Шентов
