Стéфан Клор създава музика със струнни инструменти, обекти и семпли електронни системи. В неговата работа има влияния от минимализъм и нойз, но и от акузматична музика, фолк и джаз. Неговите музикални търсения често се преплитат и с дисциплини като саунд арт, картография, фотография, рисуване и екология. На 3 май, по покана на колектива Amek, Клор пристига в София за концерт във Фабрика Автономия. Повече за него четем в интервюто, което Ангел Симитчиев взе специално за Lunatic.
Как би описал работата си на някого, който не само не е имал шанса да се запознае с нея, но изобщо не е запознат с идеите на експерименталната музика?
Музиката ми е звуков пейзаж, в който има разнообразни звуци и шумове. Тя работи и с мелодии, както и с различна атмосфера, която предразполага към съзерцаване и вдъхновява въображението.
Твоят основен инструмент е челото, кое е по-вярно – носиш класиката в експерименталното или обратното?
Всъщност моите основни инструменти са електрическият бас и контрабаса. Започнах да свиря на тях, когато бях на 17 годишна възраст, а челото се появи, когато бях на 23. Моят опит беше малко по-особен, когато влязох да уча в Консерваторията. Смятам че по-скоро нося класическото в своите експериментални търсения като оставям много пространство за импровизация.
Когато първо говорихме да свириш в София стана въпрос, че много би искал да свириш с някой местен музикант, какво те вълнува в подобни съвместни проекти и изпълнения?
Да срещам нови процеси и идеи обогатява собствената ми работа. Винаги се вълнувам, когато мога да споделям преживявания с други артисти, за да поставям под въпрос своите собствени неща.
От твоя опит, какво прави съвместната работа успешна и какво я превръща в пълен провал?
Добра колаборация – хора, които са готови да преживеят нещо ново заедно.
Лоша колаборация – хора, които смятат, че вече знаят всичко.
Колко различен е подходът ти, когато работиш с някой друг, променяш ли музикалните си средства или само начинът, по който слушаш и свириш?
Зависи от колаборацията. Когато става дума за по-кратки срещи по-скоро използвам средствата, които вече познавам добре, за да мога да съм по-отворен за импровизация, музика, свирене и слушане. Нещо като да срещнеш някого и да му се представиш на своя собствен език. Когато става дума за по-дълготрайна съвместна работа обичам да развивам нови концепции и средства, за да мога да предизвикам колективната креативност.
Кои са твоите най-големи вдъхновения?
Екология и постмодернизъм.
Доколкото съм запознат си и визуален артист, как тези две сфери се преплитат в работата ти, ако го правят, разбира се?
Не мога да отделя двете неща. Те се срещат постоянно. Когато свиря се опитвам да мисля за пространства, изображения и форми. Когато рисувам или създавам визуални работи мисля за звука.
В своята музика използваш много теренни записи, кой е най-специалният звук, който си записвал или пък, който не си успял?
Сред любимите ми са падащи камъни в Алпите през пролетта. Снегът се топи и огромни камъни падат с километри. Това беше фантастично преживяване за записване. Мечтата ми е да записвам в Антарктическия океан.
В Bandcamp страницата ти има доста лайв записи, това ли е основният начин, по който записваш своята музика – на живо, от първия път? Има ли албуми, в които си използвал друг похват – ресемплиране, овърдъбове и т.н.?
В повечето от записите си се занимавам с пространствата, в които са изсвирени. Някои са само едно просвирване, за да запазя спонтанността. Други са резултат от кратки сесии по 3-4 дни. Харесва ми да включвам работите си в определен отрязък от време, защото така ми разказват за преживяването в точно този момент. Например албумът ми „Wesserling” е записан за три часа в една водна кула. Харесва ми да подготвям много неща и да ги оставям да експлодират в подходящия момент.
Сега искам да пробвам и другият начин, затова подготвям една студийна творба, която ще успея да реализирам в рамките на следващите две години, но може би ще отнеме и повече време.
Тази пролет пътуваш из Европа повече от месец като свириш в различни държави, често ли представяш музиката си в чужбина и кои са любимите ти места, на които обичаш да се връщаш?
Тази година ще пътувам доста с музиката си. Самостоятелните концерти са нещо много специално – ти си сам със себе си, но и с публиката. Това е фантастично преживяване, което те води в нови територии.
Винаги съм обичал да се връщам в Брюксел и Атина, защото и на двете места има много метаморфични и креативни сцени. Любопитен съм за това турне, което ще ме отведе и на много непознати места като София, в която никога не съм бил.
Разкажи ни за местната си сцена, кои са любимите ти артисти, пространства и лейбъли?
Сцената в Страсбург е хубава и разнообразна. Има готини ъндърграунд места като Le Diamant D’Or и малко по-официални като La Grenze или Molodoi. Харесвам местния лейбъл Soleils Bleus / Soleils Continus, а с някои от приятелите ми движим Ligne de crête. Също така, организираме и малък летен фестивал на име Les Habitees.
Чуйте Стéфан Клор на живо на 3 май заедно с импровизационното дуо Komoru на Пламен Колев (Adonai Atrophia, Brodnik) и Явор Димов (Brodnik, Dimholt). Мястото е Фабрика Автономия, София. Входът е свободно дарение. Повече за събитието ще откриете тук.
