★★★★★★
„We’re all on the brink of despair, all we can do is look each other in the face, keep each other company, joke a little…”
Когато стигнеш върха, пътешествието е само до половината, а назад по пътя към корените носталгията и тъгата са движещи сили, а изгубената любов – идеал. Въображението е най-великата сила.
„The most important thing I discovered a few days after turning 65 is that I can’t waste any more time doing things I don’t want to do.”
“La grande bellezza” на Паоло Сорентино е ясен и влиза във всяко едно клише за шедьовър. На мен ми харесва „естетическо преживяване от първия до последния кадър” или един от филмите на Фелини, които не са негови.
„To this question, as kids, my friends always gave the same answer: „Pussy“. Whereas I answered „The smell of old people’s houses“. The question was „What do you really like the most in life?“ I was destined for sensibility. I was destined to become a writer. I was destined to become Jep Gambardella.”
Джеп Гамбардела е кралят на хайлайфа в Рим, тръгнал вече по обратния път. Някога написал един роман, но след това не му останало време от партита. Общува с някакви, дето слушат етиопски джаз и ръкопляскат на абсурдни пърформанси, но вече няма драма да им обясни, че са изпразнени от всичко. Мисли си за несбъднатия роман на Флобер – за нищото.
„The trains at our parties are the best in Rome. They’re the best cause they go nowhere.”
А любовта се губи и разлива, но рядко сменя посоката си. Интелектуалните подвизи не могат да спечелят достойнство.
Най-накрая се връщаш към морето, което цял живот ти е липсвало, защото още от Иван Фодорович Карамазов все пак е ясно, че „тайната на битието човешко не е в това само да се живее, а в това за какво да се живее.”
„Madam, I took a vow of poverty. And you can’t talk about poverty… you have to live it.”
Прочети за други филми на Сорентино:
Планове за бъдещето: Да не подценявам последиците от любовта
“This Must Be the Place” на Сорентино или как пропушва един скучаещ ”Робърт Смит”
