Sopor Aeternus & the Ensemble of Shadows е дарк уейв/готик музикален проект, базиран в Германия и основан през 1989г.
Свърхексцентричната Ана-Варни Кантодеа е трансполова жена, която никога не се е подлагала на операции за смяна на пола. Създала е истински култ около личността и творчеството си и е единственият член на групата и до днес.
Депресия, самота и отчаяние изпълват мрачния музикален свят на Sopor Aeternus. Ана има афинитет към Едгар Алън По, като много пъти адаптира поемите му за музикалните си изстъпления. Комбинира астрологическия символ на Saturn с този на Jupiter, за да създаде символа Jusa, икона, която отразява нейната духовност и представлява емблема – на личността и музиката й.
Темите в творчеството й са симбиозата между любовта и смъртта, самоубийството и болката от загубата. „Групата“ няма изпълнения пред живи хора. Но понякога, неспособната да си намери място в този студен и жесток свят, се съгласява да отговори на някои въпроси:
Мислиш ли, че обществото е нещо като зараза, която инфектира хората, посредством норми и доктрини?
Ана-Варни: Хората са болни по подразбиране. Всичко създадено от тях може само да бъде презряно. Така че, да.
Тъгата слабост ли е или е по-скоро елитарен статус, който ни прави част от една по-благородна вселена?
Ана-Варни: Тъга или депресия? Що се отнася до Вселената… това е едно студено и жестоко място, но с превъзходно чувство за ирония.
Свят без Бог, какъвто проповядва Фридрих Ницше, не е ли някак много по-близо, отколкото осъзнаваме, до съвременния напредък в световен мащаб?
Ана-Варни: Свят без „Бог“ или без „душа“? Има разлика, нали разбирате. Да вярваш в Бог е сериозен симптом за безумие… и Да … но погледнато отстрани, всичко отива на вятъра.
Ако можеше да избереш да се родиш в друго време, кое би било то?
Ана-Варни: То не се е случило още.
Emil Cioran, румънски философ екзестенциалист, е казал: „Страхът от смъртта е изгнилият плод на сутрешното страдание.“ Мислиш ли, че връзката между страха от смъртта и забързания стремеж да постигаме целите си ни кара да си прощаваме скромните и обикновени чувства?
Ана-Варни: Да прощаваме? Или да забравяме? Така или иначе, аз съм се отказала от всички цели, които може и да съм имала.
Ако можеше да върнеш времето назад, да го спреш в определен момент, за да го преживееш отново, кой щеше да е той?
Ана-Варни: Няма такъв.
Хората обичат да преценяват, да лепят етикети. В този контекст, музиката ти изкуство, което се обръща към човешкото съзнание, за да получи разбиране ли е или е просто един самотен творчески акт?
Ана-Варни: Кой казва, че не може да бъде и двете?
Кога беше последния момент, когато усети, че искаш да се откажеш от всичко и просто да се скриеш някъде в пълна самота?
Ана-Варни: Всеки ден.
Какво е щастието? Изхождайки от принципа, че щастието е място, където човек може да се чувства добре, мислиш ли, че може да съществува щастие, ако човек изпитва тъга?
Ана-Варни: Мисля, че щастието е абсолютно надценявано. В края на краищата, след като свикнеш, нещастието може да бъде също толкова приятно. Аз би трябвало най-добре да знам…
Мислиш ли, че в съвременното изкуство има място за откровеност, при положение, че на всяко нещо има сложена цена и има пазар за всеки вид себеизразяване?
Ана-Варни: Разбира се, че все още има искреност в сътворението. Най-малкото в самия момент на сътворението.
Да пофантазираме! Кой е артистът на нашето или на което и да е друго време, с който би могла да си сътрудничиш?
Ана-Варни: Аз не вярвам в сътрудничествата.
Съществува ли изобщо композитор или музикант, който да те вдъхновява?
Ана-Варни: Да и не. Всичко около теб може да те вдъхновява до известна степен. Но когато творя определено не мога да слушам музиката на други хора.
Има ли песен, която да е автопортрет на душата ти, част от нея, повече отколкото другите?
Ана-Варни: Те всичките са.
Съвсем скоро обяви излизането на нов албум. Има ли в него нещо различно от това, което са свикнали да чуват феновете ти?
Ана-Варни: Ще знам, когато е готов.
Източник: cultartes.com
