Каквото и да става, колкото и сиви облаци да са надвиснали над теб, все пак The Cure имат нов албум. Абсолютно достатъчна доза лекарство за всеки екзистенциален дерт. Чувство за споделеност, каквото можеш да получиш само от приятел, с който се промъквате заедно от деца.
„Songs of a Lost World“ излезе след 16 годишно затишие и след неколкократно отлагане, като стана първият албум на бандата, който достигна първото място на чартовете във Великобритания след „Wish“ в далечната 1992 година.
Робърт Смит, който вече е на 65 години, обясни, че забавянето се дължи на това, че е изгубил в последно време много свои близки, в това число и по-големия си брат Ричард.
„С напредването на възрастта ми стана много по-трудно да пиша думи, които искам да изпея. Мога да пиша, но наистина не чувствам, че ми се пеят. Така че да стигна до момента, в който мисля, че си струва да изпея тези песни, стана наистина, наистина трудно“, споделя Смит, цитиран от BBC.
В албума са включени осем парчета, някои от които групата свири на живо през последните години. И разказват историята на един мъж, който влиза в последната част на живота си. Така както „Disintegration“ отразява страха на Робърт Смит да стане на 30, „Songs of a Lost World“ представя неочакваната ситуация, в която осъзнаваш, че вече си стар.
„I’m outside in the dark wondering how I got so old“.
Времето се изплъзнало през пръстите ти и няма нищо страшно нещата са все така безнадеждни.
Като при всеки албум на The Cure (включително „жълтия“) след всяко следващо слушане имаш нов любимец, а накрая парчетата, които най-трудно си допуснал до себе си първоначално, се оказват твоите.
„We tell each other lies to hide the truth
And we hate ourselves for everything we do“
Откриващото „Аlone“ те вкара в атмосферата на албума и чувството му те държи до края и след него. През пиано мелодията на „And Nothing Is Forever“ през силния поп заряд на „А fragile thing“ до химновото „Endsong“.
Прошушнати на ухо от истории.
Стари кадри, които не искат да те пуснат.
Една вечер по-голяма от всички други.
„Left alone with nothing at the end of every song“
