Преди десет години докато е студент в Истанбул, Юсуф се замесва в „оная работа с анархията”. Онези, за които има повече от човешкия живот, го вкарват в затвора.
Вече много болен Юсуф излиза. Взима рейса и покрай морето черно, през града до селото, от което нявга си е тръгнал.
Майчини сълзи, едната планина и миналите дни. Другите, потънали са в своите си дертове.
Слиза в града край морето, но само за да срещне Ека. Тя продава каквото има, но той не го взима.
И му се дава цялата. За колкото – за толкова.
Отделни тонове, които се сливат в едно. Море и планина в един прозорец.
Времето отлита ли или отплава.
Една цигара и вкусът на чая.
Затвор.
Легло.
„Sonbahar” (Eсен) на Йозджан Алпер е тих, бавен, съзерцателен и чувствен филм за децата, които преследват мечтите си.