”Сноудън” на Оливър Стоун разкрива без претенция, но с малко повече идеализъм историята на Едуард Сноудън – бившият агент на ЦРУ, който осветлява глобалното подслушване на американските специални служби. Сноудън е от любимите герои на Стоун – малък човек, който се надскача в името на доброто.
Едуард Сноудън (Джоузеф Гордън-Левит ) иска да служи на родината като войник, но заради здравословни проблеми се уволнява и избира да продължи пътя си в специалните служби. Компютърен гений, идеалист, с обичайните проблеми за възрастта си.
Сноудън се изкачва по стълбичката нагоре, за да се разочарова все повече от системата, докато се превръща в най-големият антисистемен играч на съвремието си. Той изважда на светло огромен обем класифицирана информация, която показва модела на работа на американските служби – позволено е всичко в името на целта. Въпросът обаче е каква точно е целта – националната сигурност или икономически и социален контрол.
Основният недостатък на филма е прекалено едностранчивия поглед към случая. Няма нюанси, въпроси, всичко е ясно – Сноудън е добрият, който се жертва в името на всички. Какво обаче ако това не е точно така? Ако Сноудън работи за руснаците, ако е жертва на изнудване, ако е просто поредният луд?
Стоун не задава подобни въпроси.
За сметка на това обаче се опитва да акцентира на човешката история на Сноудън, която се превръща на моменти в основната линия на филма.
