Превод: Румен Павлов
Боговете създадоха своя свят, хората също,
а змиеукротителят, с лунно око и свирка в устата,
създава свойто змийско кълбо. Той свири. Зелена вода.
Той изсвирва зелена вода, докато зелените води
не затрептят и не залюлеят тръстиковите си тела.
Докато мелодиите се сплитат със зеленото,
реката се оформя спрямо песните му.
Той изсвирва място за себе си, без скали и земя –
само тръстикови връхчета, да поддържат краката му.
Той изсвирва змийски свят
и оплетени змийски тела от змийското дъно
на съзнанието си. И сега всичко е във змии.
Люспите се превръщат в листа и клепачи,
телата – в клони и човешки гърди.
В змийското царство той дирижира
змийските меандри с няколко тона на тънката свирка,
като проявление на змийството и силата си.
От зеленото гнездо се вият линиите
на змийските поколения, които сякаш излизат
от пъпа на Рая – нека бъде змия!
Имаше, има и ще има змии –
докато нечия паст не погълне змиеукротителя,
докато той не се умори и не изсвири един изначален свят
от змийски вътък и змийска основа,
докато змийските дрехи не се превърнат в зелени води,
докато няма повече змии, докато зелените води
не станат вода, зелено, незмии. Той оставя
свирката и затваря лунното си око.
Snakecharmer
As the gods began one world, and man another,
So the snakecharmer begins a snaky sphere
With moon-eye, mouth-pipe, He pipes. Pipes green. Pipes water.
Pipes water green until green waters waver
With reedy lengths and necks and undulatings.
And as his notes twine green, the green river
Shapes its images around his songs.
He pipes a place to stand on, but no rocks,
No floor: a wave of flickering grass tongues
Supports his foot. He pipes a world of snakes,
Of sways and coilings, from the snake-rooted bottom
Of his mind. And now nothing but snakes
Is visible. The snake-scales have become
Leaf, become eyelid; snake-bodies, bough, breast
Of tree and human. And he within this snakedom
Rules the writhings which make manifest
His snakehood and his might with pliant tunes
From his thin pipe. Out of this green nest
As out of Eden’s navel twist the lines
Of snaky generations: let there be snakes!
And snakes there were, are, will be—till yawns
Consume this pipe and he tires of music
And pipes the world back to the simple fabric
Of snake-warp, snake-weft. Pipes the cloth of snakes
To a melting of green waters, till no snake
Shows its head, and those green waters back to
Water, to green, to nothing like a snake.
Puts up his pipe, and lids his moony eye.
