Slow Slow Loris e експериментално музикално дуо, сформирано от Анджела Йоуел и Робърт Хайм. В техния звук мелодията среща шума, емоцията е редом със студения авангард, а свободната форма се изправя срещу точността на ритъма. С пет дългосвирещи албуми и редица парчета, издадени от лейбъли като Cloister Recordings, Zaetraom, Staaltape и Syrphe, те се завръщат в София, отново по покана на колектива Amek. По-долу ще откриете разговора, който Ангел Симитчиев проведе с тях специално за Lunatic.bg.
Изминаха цели осем години от първия ви концерт тук, какво се случи с вас през този период?
Съвсем наскоро се преместихме в горите на Северна Каролина, САЩ. През последните две години Робърт ремонтираше къщата ни там и това лято се преместихме там. Все още имаме и малка база в Берлин, където прекарваме по няколко месеца всяка година. Надяваме се, че този интерконтинентален начин на живот и комбинацията от природа и град ще ни се отразят добре. От последния ни концерт в София насам издадохме четири албума. Три от тях за Cloister Recordings и един за Zaetraom. Разбира се, свирихме много концерти, а по време на пандемията започнахме страничен проект с китарните парчета на Робърт. Анджела започна да свири на бас. Все още не сме имали много време да го развием, но когато свикнем с новия си живот се надяваме, че ще успеем.
През тези години се случиха някои от най-странните и трудни неща на нашето време – пандемия, войни и политическа несигурност – всичко това отрази ли се на музиката ви?
Да, разбира се, всичко това влияе на изкуството ни, но по-скоро по индиректен начин. Не се опитваме да пишем парчета за, да кажем, политическия смут или за войните, но част от музиката ни отразява тази болка. Със сигурност имаме една песен, която е вдъхновена от климатичната криза, но това остава заровено в поезията.
Анджела идва от света на танца и хореографията, а Робърт от клубната сцена, забелязахте ли някаква по-голяма промяна в тези сфери?
Анджела се чувства толкова отделена от тази сцена и за нея е трудно да коментира как се е променила, освен, че все повече пърформанси разглеждат куиър теми като полова идентичност.
За Робърт времената на клубната музика изглеждат толкова далеч. В края на 90-те това беше толкова жива сцена, която се усещаше като пънк, но версия 2.0. Нямаше звезди и много от събитията бяха безплатни, с евтин вход и DIY етика. Всеки можеше да бъде част от сцената и просто да се забавлява. Сега е точно обратното – всичко е много комерсиално. В момента, в който охраната започна да избира кой да влезе в клуба и кой да не бъде допуснат всичко приключи.
Концертът ви в България е във втората част от турнето ви, а първата беше в Америка, как минаха концертите там и кои са някои от фаворитите ви от артистите, които срещнахте?
Турнето в Америка мина добре, но все още откриваме своя път там. Изглежда, че в страната има по-малко средства за изкуство, а хората са принудени да работят по няколко професии. Домашните концерти са много често срещани, защото да поддържаш дори ъндърграунд клуб е много по-скъпо занимание отколкото в Европа. В общи линии се чувствахме много добре посрещнати от всички, които посетиха концертите ни.
И двамата бяхме отнесени от State Vector Collapse, проект на Лейф Хънеман (Leif Hunneman), който прави сам своите синтезатори и свири с тях епични индустриални дронове. Анджела също много хареса нещата, които Dei Xhrist, артистка от Манчестър, Ню Хемпшир, правеше със своя глас. Видяхме толкова много музиканти, особено по време на фестивал в Рочестър, където свириха над 250 артисти – прекалено трудно е да ги обобщим тук.
Изследвате ли нови територии в начините, по които изграждате своя звук или музикалните си идеи на живо?
Бихме казали, че творческият ни процес е сравнително сходен. Не се опитваме да звучим по определен начин, просто следваме това, което се появява по време на импровизация и го шлифоваме на по-късен етап. Търсим баланс между противоположности. Въпреки че идеите зад процеса ни са сравнително непроменени, звукът и изпълненията ни се развиват по определен начин също като нас, макар да е трудно да кажем как точно.
Тъй като използваме много теренни записи, събирани от цял свят, звукът на нашите песни се променя постоянно. Ефектите върху гласа на Анджела се променят, използваме различни синтезатори и струнни инструменти. Има обаче два постоянни елементи и това са текстовете на Робърт и характерният глас на Анджела – те правят музиката ни винаги да звучи като Slow Slow Loris.
Анджела обожава да взима вокални уроци, когато имаме възможността и времето за това. Също толкова важно за нея е просто да оставя различните настроения и емоции да открият свои собствени нюанси в гласа ѝ. За Робърт е важно постоянното развиване на подхода му към китарата – надяваме се да го използваме още повече в бъдеще, може би в новия ни, все още безименен проект или в музиката ни като Slow Slow Loris. Когато се установим в новото ни студио в горите на Северна Каролина самите ние се чудим как ще се развием!
Ако се поставите на мястото на всички хора, които ви гледаха в София преди осем години, или пък на тези, които не успяха, как бихте ги накарали посетят концерта ви във Фабрика Автономия на 28 ноември?
Искаме да ви обичаме и да ви изядем с нашите звуци. Елате да отпразнуваме десетгодишнината ни преди света да отиде по дяволите!
Последен въпрос, какво слушате или четете докато сте на турне?
Робърт се занимаваше с “The History of Goth”, а Анджела е погълната от международните новини за новоизбрания президент на САЩ, но скоро ще се потопи в “The Surrender Experiment” на Майкъл Алан Сингър.
Slow Slow Loris свирят във Фабрика Автономия, София на 28 ноември от 20:00 ч. Входът е свободно дарение.
