Бих могъл да говоря в някакво минало време, което да консервира, или да шлифова от дистанция онова репелентно лято пълно с paixão бих могъл да говоря за moonlight in vermont на stan gtz, за lovers, който слушах сам по хотелите-инфектиран от самота, по гръб, когато се натравях с никотин, или пиех безразсъдно ледена вода до болка в черния дроб, когато забравях дори водата пусната в банята, за да ми напомня близостта на морето и заспивах дори с дрехите си накрая на леглото, за да бъда красив и елегантен ако я срещна в обърканите ми сънища.
Бих могъл да говоря за много неща, за градската selva, която оцветяваше глезените и стъпалата ми, за летливите жени, които беряха билки между блатата и морето, или просто миеха косите си в някаква метафизична Магдала в мен, за онова dragonfly summer, за бара със сините прозорци и жасмините, когато отивах – когато се връщах, за мирисът на водорасли и пачули-неспокоен-дехидратиран от дълбокото лято – в някаква хининова соматика – на границата със съня и бълнуването, близо до alentejo, далече от момичето чиито очи имаха цвят на кестени.
Нека говоря за опититите ми когато изписвах дълги барокови изречения като maurice blanchot, и antunes, и исках да създам роман с повтарящи се мотиви, нека говоря за треморите в крайниците ми, за сухотата в гърлото ми, за рецепционистките, които първи подушваха самотата ми, когато ми се усмихваха престорено – и ми подаваха ключовете за хотелската ми стая – когато излизах с подути венци и клепачи – когато се прибирах пиян от среднощните неонови барове на лудостта, и сядах на края на леглото, свалях синята си риза и се просвах по гръб в безсъзнание.
Когато се влачех до ниските докове – между вълнолома и моста-питаха ме-отговарях-упътвах ги-сигурно ги заблуждавах-когато влизах с полепнала риза от пот из хладните барове – пиех бира – пиех мартини – и въпрос на време бе да пипна бронхит пневмония – когато се хранех из транзитни заведения и нагъвах храната някак без вкус и въпрос на време бе да ме свали някое хранително натравяне – довличах се до вкъщи. Пишех, пробивах листите, борех се срешу нагорнища, замахвах срещу ударите на ледения вятър – замахваше ми – свличах се от аркадите, чувах как небесният дизайнер отброяваше 1 2 3 4 5 …не вярвах в господ, не бях създаден от господ, срещнах себастиана, повярвах в господ, спрях да вярвам в господ… Нека говоря за моментите когато бавно си отивах заради самотата, и тръгвах да скитам сам заради лошите неща които ми шептяха стените, когато се смесвах из неделни сватбени матинета около eclessia catholica и се тъпчех с бонбони заедно с местните идиоти херостратовци, когато зяпах безкрайните шлейфове на булките – влачени от шаферките, с букли в цвят на праскови когато ги поглеждах в очите и посявах в тях пошли помисли- докато потънех из нощта с вкус на лубриканти, забранена и извратена любов, когато хвърлях малки състояния на небесни courtesans, които наричаха любовта-облекчаване.
Да, любовта е облекчаване, или чуках провинциални жени с нелепи дрехи из хотелите или по задните седалки на автомобилите когато ми показваха нескопосаните си съчетания в цветовите гами на еротичните си долни дрехи омацани в слуз и слюнка, или ме натискаха под тях, за да преживеят някакъв цял живот задържан оргазъм, когато пушехме заедно по гръб след актовете – жалки и смалени – полуголи нелепи и смешни, когато прикриваха с длани цезаровите си сечения, или бързаха да ме изритат, или искаха да им шепха мръснишки цитати, а след кулминациите ме караха да употребявам думи кат любов и страст, обувките ми, джинсите ми върху тях, синята ми риза (Себастиана) – върху тях смачканите дантели на нашата страст, и скреж, вятър.
Нека говоря за amour, за paixão, Sollers, Genet, Gide, за любовта, от която бяхме възпалени, разсеяни – изтървахме предмети – губехме документи, в някакви необясними соматични състояния, хипохондрици – когато всичко миришеше на хинин, на репеленти против насекоми – когато един сънен автомобил ме качи на предната си броня, когато усещахме безсънията си – ставахме-лягахме-опитвахме се да заспим, спяхме-правехме се, че спим.
Нека говоря за тази amour, в чиято кулминация влязоха други герои и наричаха след това – същото състояние пак с думата любов, не е било любов, любовта няма кулминация, има скитане, затруднено дишане, и тупвах при местните играчи в някакъв сенилен ступор, довличаха ме, събуждах се с разцепена устна, в някакъв мним епилептичен припадък, alentejo.
Когато се прибирах сцепен в слабините от някоя пристанищна lilith, и прехвърлях в себе си изречения и стъпките на blanchot в някаква индигова треска и температура, една крачка напред-леко встрани, следваща-в ляво-после в дясно-ляв прав-дясно круше, предизвикваха ме, предизвиквах, причиниха ми болка, сега аз причинявам болка на неправилни хора, около баровете и бардаците на любовта, където порядъчни типове на дневна светлина тъпчеха вратовръзките си из джобовете и излизаха доволни и с омекнали колене от облекчаването, а небесни magdalini, когато нямаха клиенти срещах из корабите на eclessia catholica.
Искам да говоря за провинциалните жени, с които се срещах тайно по хотелите, когато получавах гадене и болезнени спазми от нескопосаното им държание, от просташките им вкусове, от меркантилните им интереси, и идиотският селяндурски сленг, на който говореха, искаха да ги изслушвам – изслушвах ги, правех се че ги слушам, искаха обещания за далечни круизи, за нелепи подаръци, обещавах им, забравях обещанията си, когато разтварях бедрата им с коляно преди актовете, както Kundera го описва, и накрая се откопчвахме един от друг, още по-самотни, още по-жалки – омацани в собствените си секрети, омразни един за друг.
Искам да пиша за болезнените епилози в любовта с кратки, ударни и примитивни изречения – с вкус на сурово месо, когато всичко изтънее и се оголи, когато анестезията премине и дните започнат да ти нанасят болезнени аркади в мутрата – забранени удари, като грубо моряшко арго, когато ежедневието започне да те блъска брутално из ъглите на ринга, докато накрая те свлече на тепиха в безсъзнание.
Сигурно по-късно щях да се смея, смях се, на плажната ивица, когато имаше много сняг, пиян, но трезвен от любовните вируси, когато излязох от онзи митичен бар със сините дървени прозорци и летните ириси от сънищата ми, и пред мен имаше само едно море, зад мен звучеше moonlight in vermont на stan getz, и сякаш господ сипеше отгоре само върху мене сняг, затичах се, въргалях се преспите и останах да лежа така по гръб, след това запалих цигара и се усмихнах.
Ходех да цивря в скутовете на вип courtesans, чуках безцеремонно жени по хотелите и тоалетните на баровете, шептях в ушите им мръснишки сленг, захапвах ги за шиите, съдираха гърба ми до кръв от френетизъм и дълго задържани оргазми, разменяхме си слюнка, прониквах в тях без лубриканти, сцепваха ме, свличах се в несвяст, забравях да слагам предпазни, направих си индигови татуировки. Нараниха ме, наранявах, когато се тъпчех с въглехидрати и енергийни напитки, когато сам си изписвах антибиотици, разболявах се, оздравявах на улицата, из баровете, бордеите, пътувах със сънени таксиметрови и търсех денонощни аптеки или дентисти за обезболяващи, пращах по куриери жасмини на омъжени жени, подаръци за малки състояния, говорех им за любов, вярваха ми, чуках ги из изоставени сгради с неприлични графити или по броните на паркирали автомобили.
Бих могъл да говоря за любовта само в минало време, за алкохолните ми мантри из баровете на love will tear us apart, на i crawled – застинал в някакъв сенилен ступор,когато нарочно предизвиквах гадене, бърках с пръст в устата си и повръщах стомашни сокове – за да излезе любовната зараза от мен, когато някои прикрити педали разчитаха в самотата ми търсене и правеха театрални дупки по пода, зяпаха ме от дистанция, нищо не търсех, изолацията ме тласкаше към френетични и безумни постъпки да си купя револвер на черно и да стрелям по хоризонта на отчаянието.
Избягвах прилагателните, избягвах жените, търсех платени жени, търсех си равностойни играчи за канадска, прибирах се с подути китки, пишех бос, гол до кръста, когато нямах кеш за жени инфектирах лигавицата на члена ми с ръце за да се облекча, тъпчех се със случайни антибиотици.
Помня остриетата на депресията, Рита, казах и че ми липсва, не ми липсваше – провинциална курва, чуках я навсякъде докато си възпалих лигавицата при още несвършил цикъл без предпазни, накрая и подарих ириси и се чупих, мога да разкажа и за Пепин, завързах ръцете и с шалове, блъсках я с часове, бих я с колана си и повърнах във ваната от холестеролна слабост.
Самотата и скитането ми довлякоха имунен срив, от студа ноктите на пръстите ми се отлепяха, уретрални инфекции- мечтаех за безкрайни изречения, които да приличат на болезнено еякулиране. Мечтаех за лятото, за небесно синята ми риза, по-далече от ледения вятър, по-близо до разказването на boulanger, за джинсите над глезените ми, за сините ми ризи, за хмел и малц, за миризма от пачули, за лайм и мента, за joe pass and wes montgomery, за childrens games by jobim, за края на зимата, за aquas de marco, за един стар филм, в който някакъв ромънски тираджия качва на стоп една красива жена, и се влюбва в тази красива жена, в някакъв епилог на транзитен боксов мач, когато той се бие смело и побеждава – обезобразен, когато иска да тръгне към нея, когато тя иска да тръгне към него- но публиката застава между тях как четях идиотски пиктограми по гърбовете на милтън-ови амазонки по пода.
стисках зъби и мислех зa ian. за да. забавя баналния мъжки оргазъм, тривиален и глупав от терциера за женските. и в напреднал стадий на недиагностициран конюктивид триех очите си с пръсти, омацани – все още несвършила слуз на месечни- циклични проклятия. тъпчех се като свиня с дюнери в среднощни бараки до пристанището и смесвах водка и enterol. небесният дизайнер-воайор се празнеше над мен вкопчен в някоя простакела – Пенелопа, и ми вменяваше, че това е дъжд или манна небесна- мамка ти да еба.
и аз – в пристъп на лудост да запратя в стената Божията Майка, а мама ме изгледа недоволно и аз почти се бях напикал от страх… Gide, разправяха ми в соматична слабост: жени, които съм ухажвал, пращал букети
Свиня
Пратих на едно мое любимо момиче мои текстове. И тя ми, каза че щяла да повърне. Вечери. Когато съм изсипвал по 1 000 звонк. На красиви проститутки и съм виел от дуоденитни кризи. Смесвал съм силен кофеин и концентриран алкохол заради соматични язви. Натравял съм се с енергийни напитки, из среднощните замаени неонови барове да ми вдигнат либидото. И да се ебем по 5-6 часа с някоя провинциална принцеса. До инфектиране.
Когато на сутринта получаваш обриви от оралните падения и червени петна по слабините. Валеска. Ромина. Лиза. Вероники на моите будоарни падения. Когато ви отмъквах. Епистоларно. От потенциално импотентните ви любовници и оставяхме стилизирани сърца по огледалата из транзитните тоалетни. Касови бележки с поезия ангели. Divine. Darling. Смирени. Смирени. Frederic Moreau.
Чукам квартални куртизанки с нелепи театрални имена. А в паузите, зяпаме нелегални автомобилни гонки и боеве с кучета – за да ни подсилят либидото. После, отивам да се наливам с бира при местните пичове. Гледам кик бокс и в паузите от рундовете излизам навън да ме изчисти морето. Привикнал съм на толкова самота, че не правя излишни и уморителни езикови движения. К’во става, мой? Нищо, да го еба.
Когато мине някоя Ема, морячетата, докерчетата я възпяват в пошли оратории – ти го сложа в устата. Ти го сложа в гъза. Дълбини на красотата. Като ми писне. Отивам в друг бар. Втори. Трети. Или чета The Consumer на Michael Gira. Или си мисля как да се самоубия. Пиянски диалози с таксиметровите. Влизам-излизам из аптеките. Тъпча се с болкоуспокояващи и зяпам среднощните витрини за оръжия и скъпи ръчни часовници. Най-хубавите епилози в живота ми са, как смесвам енергийни напитки с алкохол, как се прибирам под ръка с някоя платена Принцеса, как се ебем цяла вечер и как на сутринта и оставям малки състояния върху Sentimental Education на Flaubert.
Там държа и парите си, между пасажите за Frederic Moreau.
