Слагайте усмирителна риза, сядайте в ъгъла и започнете да се клатите. На неголям екран излъчват документални кадри. Сменят се все по–безумни и по-безумни визии. Макети на някога смятани за модерни сгради и квартали с хартиени модели на хора и дървета от някаква образователна програма от преди 40 години. Следващото видео – деца скинхедчета с червени бомбъри, с червени докмартенси, дишат лепило в лондонското метро – пак архив от 70-те години. Направо не е за вярване откъде са изкопали кадрите…
Мястото: малкият джаз клуб Вортекс в Далстън.
Годината: някъде преди три-четири години.
Mузиката: Shackleton.
Лейбълът: Mordant Music – празнуват някаква годишнина
Аз явно съм бил там защото още го помня цялото това.
Но това е все едно „зайченцето бяло“ в сравенение с Джейсън „Спейсмън“ Пиърс, човекът зад Spiritualized с различен проект, наречен Spaceship. Много хора слушат с наслада белия албум на Spiritualized: Ladies and Gentleman we are floating in space, и толкова. Сега на тези хора, купили си билети за Spaceship, ще им се случи нещо неочаквано и доста неприятно. Около 90-минутен постоянен, разтегнат, влачещ, амплифициран, размазан шум.
Залата е пълна в началото, но след по малко от час не остава и една трета и аз съм сред останалите и се чувствам като електрическа медуза на 5000 метра дълбочина. Ето ви един откъс за да не изглежда че говоря наизуст !
Гуга Иванян
