Всъщност изгледах филмите за по-малко от месец, но това е само защото имах времето за това. Посочените филми са подходящи за гледане по един на вечер. Разбира се, зависи от типа на гледане – има хора, които обичат да изконсумират всичко максимално бързо. Има други, които обичат да се държат сами в напрежение и да не се впускат в историята на един дъх. Аз съм от първите. Някои от епизодите изгледах за две вечери, защото нямах търпение да видя какво ще се случи.
Това, което обединява сериалите, е че са само един сезон – история, която не може да се събере в стандартните 90 минути на игрален филм и в същото време не е размита в повече от три сезона.
- Squid game
Филмът ми попадна в средата на октомври, когато много хора започнаха да публикуват снимки на облечени в розово мъже, с маска на лицето и нарисувани върху маската съответно кръг, триъгълник или квадрат. В началото не обърнах внимание.
След това заваляха отзиви. Изтеглих филма, озвучен на английски, имаше разминавания, но не ми се занимаваше да го тегля на корейски, защото като цяло мога да гледам и без субтитри. Нищо че този факт ме дразнеше през всички епизоди. Филмът е интересен, неочакван.
Питаш се: “Аз какво бих направил в тази ситуация?”. Представени са различни гледни точки за реагиране в непозната ситуация. В края си става малко банален, но е естествено, предвид че трябва да се обясни как е предизвикана и възникнала цялата история. Говори се, че ще има нов сезон. За мен този е достатъчен.
2. Unbelieveable
Младо момиче подава сигнал, че е изнасилено от маскиран мъж. Веднага започва разследване, което не разкрива нищо – няма следи , няма свидетели, само показанията на една непълнолетна. В процеса на търсене на истината двама детективи се опитват да обвинят момичето, че лъжесвидетелства – и всичко това заради неспособността им да намерят извършителя.
Момичето попада в един омагьосан кръг от лъжи, недоверие и съмнение в собствената истина. Докато не се появят две жени – детективи, които откриват къде е заровен отговорът на въпроса, който всички си задават: “Има ли престъпление?”. Филмът е създаден по реални събития и това ме грабна в него.
3. The stranger
Не останах особено очарована, но въпреки това го изгледах. Събитията бяха прекалено много за прекалено малката общност, която историята обхващаше. Може би целеше някаква достоверност, но се оказа по-скоро средно добра екранизация.
Имаше доста обрати, напрежението, което целяха, не ме държа в напрежение. Препоръчителен е за хора, които обичат семейни и обществени тайни, при които, при разкриването им – всеки го отнася.
Сюжетната линия, насочена към това как нещо скрито излиза наяве и обърква животи беше добре предвидена, но недоразвита достатъчно и по-скоро филма се наклони в друга насока. Беше твърде разпилян.
4. Behind her eyes
Филмът беше с неочакван край. Е, не от онези, при които трябва да го изгледаш отново, за да навържеш случката с това, което си разбрал в края. През всички епизоди се чудех какво ще се случи и се опитвах да разгадая кой е прав и кой не в ситуацията.
Хубавото беше, че нямаше крайно добри или крайно лоши герои – всеки беше натоварен и с положителен и с отрицателен заряд, предвид действията си. Сюжетната линия за осъзнатото сънуване беше доста интересна, но предполагам (въпреки че не съм се интересувала) едва ли това сънуване е възможно в мащабите, в които го описаха. Сериалът ми хареса.
Главният герой – мъж, беше непоносим, не добре избран, като цяло не се вписваше като изражение, актьорска игра, изглеждаше безличен. Може и това да е било целта, но според мен с друг актьор щеше да се получи по-добре.
5. Maid
История от реалния живот – жена, пострадала от емоционално насилие, взима детето си посред нощ и бяга от къщата на мъжа си. Историята е разказана като едно постоянно бягство, сблъсък с институции, сблъсък със собствените стени, изградени срещу усещащия се като враждебен външен свят. Въпреки че повечето подадени за помощ ръце изразяват добри намерения, вътрешното усещане, че не трябва да имаш доверие на никой не позволява да сграбчиш тези ръце.
Сериалът беше твърде мрачен на моменти, в други беше странно позитивен. Ясно се виждаше линията на отношение към живота на жена, която следва стъпките на майка си. Животите им по някакъв начин се оказват сходни, решенията им за бягство също. Интересно е как се съпоставя животът им във времето и как вътрешните катаклизми се прераждат в творчество. Кармата е особен спътник в живота. И това ясно си личи по събитията, които и двете са преживели.
Това, което не харесах във филма, е не винаги адекватното поведение на главната актриса, предвид историята й. Вместо да ме оборите обаче, че няма как в ненормални обстоятелства да реагираш нормално, смея да твърдя, че наистина държанието й в реалния живот не би следвало да е такова в някои моменти. Но това всеки ще усети, докато гледа, разбира се ако умее достатъчно добре да преценява. Сериалът ми хареса много, но може би му липсваше още малко драма.
6. The act
От всички изброени сериали този ми хареса най-много. Не само защото е по-истински случай, а защото актрисите бяха подбрани правилно, играта им беше на ниво, историята държеше в напрежение през цялото време, буквално. Мисля, че ми бяха нужни две вечери да го изгледам. Историята разказва за Джипси Роуз, момиче, родено с много заболявания, изцяло зависимо от майка си, живеещо в някакъв стоп-кадър от времето на принцесите на Дисни.
Очевидна беше болната връзка майка-дете, при която майката прави детето си зависимо от нея, отчасти заради собствени дефицити, отчасти защото е страдала от Синдром на Мюнхаузен, но най-вече защото е била неподправен измамник.
Ако решите да гледате филма, моля, не четете предварително истинската история на Джипси Роуз. Насладете се на филма и след това може да откриете истински интервюта с момичето и да се потопите още по-надълбоко в това шантаво детство, което се е налагало да преживее.
Яница Григорова
Повече от автора: http://bezmastilo.com/
