Сатан Панонски е една от най-автентичните и характерни пънк фигури на Балканите. Радикално луд творец, превърнал краткия си живот в мит.
Ивица Чуляк (Ivica Čuljak) се ражда на 4 юни 1960 година в селцето Черичи, което се намира близо до хърватския Винковци. По думите му град, в който „посредствеността осъжда всяка форма на по-голяма свобода“.
И какво да направиш освен да напуснеш училище и да се отдадеш на пънка. Той бил повлиян от групи като Sex Pistols, Sham 69, the Clash, Ramones и UK Subs и очаквано не получил разбиране от баща си, който му хвърлил един бой и го изгонил от къщи. Минал и през югославката казарма, където също не бил разбран.
Когато се завърнал във Винковци, живеел по различни бърлоги и се отдал на различни форми на злоупотреба.
Първоначално той се изживявал под сценичното име Kečer II. (Борец) Този прякор получил заради физическата си сила, но се превърнал и в символ на постоянната му битка срещу лицемерието на обществото.
През 1979 година става фронтмен на местната група „Pogreb X“ („Погребение X“). Бързо печели слава с френетичните си изпълнения на живо. Дълбаел по тялото си с бръснач или счупено шише и рецетирал поезия.
Основната му цел била да „шокира публиката“ и успявал.
„Шокирам хората, за да ги освободя. Когато успея да ги шокирам, знам, че ще ме слушат. А когато ме слушат, това е хипноза, лудост (…) В тези моменти ги освобождавам, освобождавам ги от барикадите, изградени чрез образование“, казва Сатан Панонски в интервю за хърватското списание „Globus“ през 1991 г.
Не възприемал автонасилието като бунт срещу истеблишмънта, а като резултат от неспособността му да промени нещата към по-добро.
Той успял да превърне бандата си от епигон на британските пънк групи в напълно уникална балканска сбирка, която бързо бе забранена от властите.
„Във Винковци беше забранено да си горд. Ако го покажеш, трябва да си камикадзе. Трябва да си умен и луд, Само тогава имаш шанс да бъдеш легенда, от която всички бягат ”
През 1981 година след концерт във Винковци той участвал в сбиване, при което убил човек с нож. Неговата версия е, че става въпрос за самозащита, тъй като се е опитвал да спаси по-големия си брат. Въпреки това той е бил осъден. Избегнал затвора и влязъл в психиатрична клиника. Докато е бил в болницата, пишел поезия и рисувал, а понякога дори изнасял концерти с бандата си. Докторите му го описват по-скоро като спокоен, който четял Юнг и Фройд.
През 1990 година излиза от психиатрията и започнал да се изявява соло под името Сатан Панонски. Той споделя, че пънкът, „проникнал в костите му като болест“ и му дава сила да се противопостави на илюзиите на съвременния живот, Бог и социално-психологическите бариери.
Той описва смяната на псевдонима си по следния начин: “самоунищожителят стана агресор“.
Бездомен пънк пророк той говорил, че иска да създаде свободна рок енд рол държава, в която пънкарите да живеят, както искат и да творят.
„Няма нищо друго като пънка и този прекрасен момент, когато двама пънкари се разпознават като цигани на улицата“.
Според него наистина оригиналното изкуство не може да бъде комерсиално.
Когато избухнала гражданската война в Югославия през 1991 година, като много други младежи и той се записал в хърватската армия. От това време е запазена негова снимка, на която позира с автомат „Калашников“.
Някога той се самоопределял като „пънк по националност и приятел по професия“, но по това време песните му започнали да залитат към национализма и езика на омразата.
На следващата година той умира. Около смъртта му има различни истории. Според някои той се самоубил, според други се е прострелял неволно, а според трети е бил убит.
Той оставя след себе си три албума, поезия и страшно много глупости. Символ на бунта срещу социалните граници през целия си съзнателен живот той живял в условия на война, както казва самият той в интервю.
Виж повече във документалния филм за него от 1991 година.
