Салвадор Дали прекарва живота си шокирайки останалите. Той е вечна сензация, която провокира и разбива статуквото.
Той промотира себе си като гений, но според някои критици той достига пика си още като млад и оттогава изкуството му пада надолу.
“В сравнение с Веласкес съм нищо, но в сравнение със съвременните художници съм най-големият гений на модерното време“.
Той е роден на 11 май 1904 година във Фигерас, Каталония в семейството на заможен и властен баща и артистична майка. Баща му оказва голямо влияние, като се предполага, че от него наследява склонността към изграждането на мит около себе си. Той разказвал, че дядото на Дали бил лекар, а истината била съвсем друга – продавач на корк, който се е самоубил.
Дали е имал по-голям брат, който умира година преди да се роди и също се е казвал Салвадор.
Когато e на пет години, родителите му гo завеждат на гроба на братчето му и споделят с него, че според тях той е превъплъщение на мъртвия му брат. Това има огромен психологически ефект върху Дали, който по-късно казва, че починалият му брат е ”една първоначална негова версия“.
“На шест исках да съм готвач, на седем да съм Наполеон и оттогава амбицията ми непрекъснато расте“, споделя той.
Израства като чувствително, нарцистично дете с патологична фобия от скакалци, с която другите злоупотребявали и използвали, за да го тормозят. От детството му се помни и случай, в който Дали бута от мост свой приятел ,който по чудо оцелява.
Според някои негови изследователи от малък има садистични наклонности.
Рисува от малък, като първата му известна картина е от времето, когато е бил на шест. За пръв път излага картини на 14 години в родния си град.
Майка му почива от рак, когато той е на 16. Понася трудно загубата, а година по-късно започва да учи в Кралската академия по изобразителни изкуства в Мадрид.
Престоят му в училището продължава много малко. Той не е заинтригуван от преподавателите си, а когато идва време за годишния изпит, той отказва да се яви пред журито.
“Извинявам се, но аз определено съм по-интелигентен от тези трима професори и затова отказвам да бъда изпитван от тях“.
Той е изключен от академията. По това време е обсебен от идеите на Зигмунд Фройд, че потиснатата сексуалност приема формите на сънища и очарован от опитите на сюрреалистите да ги изобразят на платно. Силно повлиян е от Пикасо и кубистите.
Той е представен в света на сюрреалистите от Хуан Миро, който разпознава таланта му и го лансира в Париж.
Дали прави заедно с Люис Бунюел “Андалуското куче“. 17-минутният сън шокира и до днес.
В началото на 30-те години Дали разработва наречения от него “параноично-критичен“ метод за достъп до подсъзнанието. Дали се взирал толкова дълго в даден предмет, че постепенно той започвал да придобива друга форма. Споделя, че емблематичната му картина “Устойчивостта на паметта”, в която са изобразени няколко “меки” часовници“ , е дошла, след като вижда омекнало от слънцето парче сирене “Камамбер”.
Когато е на 25 години, Дали среща бъдещата си съпруга Гала, която по това време е омъжена за поета Пол Елюар. Малко след това той печели 10 години по-възрастната Гала, а после идва и световна известност. И двете не го напускат през целия му живот.
Родената в руския град Казан Елена Дяконова става негова муза, мениджър и всичко. Докато е с него, тя не спира да сменя млади любовници и връзката им и досега не е напълно разгадана. Смята се, че тя е била нимфоманка, а той е имал сексуални фобии.
Тя го насърчава да имат отворени отношения и двамата организират често оргии. Той разказва, че за известно време е смятал, че е импотентен.
Семейството на Дали така й не я приема, а отношенията им се развалят още повече, след като Дали казва пред барселонски вестник “Понякога плюя за развлечение върху портрета на майка ми“. Баща му го прогонва от родния дом, а Дали слага край на отношенията им, като му праща писмо, в което има пликче със семенна течност и надпис “Връщам ти всичко, което ти дължа“.
На 32 години Дали през 1936 година вече е на корицата на списание “Time”.
Две години по-късно той най-накрая се среща със Зигмунд Фройд. Когато започва да го рисува, 82-годишният Фройд прошепва на другите хора в стаята “Това момче изглежда като фанатик“. Дали остава изключително поласкан и доволен от оценката.
Когато в Испания избухва гражданска война, той напуска страната и заминава за Лондон. Рисува картината си „Мека конструкция с варен боб: Предчувствие за гражданска война“.
Отношенията му с френските сюрреалисти-левичари се обтягат и той е изключен от общността им. Дали обаче превзема целия свят, който с погнуса е привлечен от разказите му как сънувал Адолф Хитлер като жена, “чиято плът, го е очаровала“.
През 1939 година рисува картината “Енигмата на Хитлер“.
По време на Втората световна война Дали и Гала са в САЩ, където се къпят в слава. След войната се връщат в Европа, но продължават да пътуват често до Ню Йорк.
В Испания Дали е в добри отношения с диктатора Франко и църквата.
Войната е вододел в изкуството му. Той изоставя сънищата и Фройд и се вманиачава по деленето на атома и идеите на един от създателите на квантовата физика Вернер Карл Хайзенберг.
Дали кръщава новия си стил “Ядрен мистицизъм“.
Най-големият му проект е театърът музей “Дали“ в родния му град Фигерас.
До края на живота си той не спира да провокира и никога не губи световната си слава. Плаща скъпи гуляи с чекове – скици, появява се в ролс-ройс, пълен с карфиол, дефилира с две филии хляб на раменете си и не спира да провокира.
Дали твърди, че никога не е взимал наркотици, тъй като самият той е наркотик. Дали обаче е бил обсебен от парите, като е бил готов на какви ли не глупости, за да ги придобие. Участва в реклами и дори е автор на логото на близалките Chupa Chups.
Продава на Йоко Оно стръкче трева за 10 хиляди долара. Сделката трябвало да е за кичур от мустака му, но той променил условията, тъй като се изплашил, че Йоко Оно, която смятал за вещица, може да му направи магия.
След смъртта на Гала през 1982 година, Дали влиза в депресия и спира да рисува. Умира седем години по-късно от сърдечна недостатъчност.
“Всички мои усилия, всеки ден и от край време целят едно единствено нещо: да успея да бъда Салвадор Дали”.
“Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотикът”.
“ Политиката е вицът на историята”.
“Грандиозната трагедия, която наричаме модерно изкуство”.
“Единствената разлика между мен и един луд е, че не съм луд”.
„Декларирам независимостта на въображението и правото на всеки човек върху собствената му лудост“.
“Изобщо хората разбират твърде малко неща. Особено образованите — не им достига култура. Аз съм самоук”.
”Иронията е необходим естетически компонент на мисленетo”.
“Нещо е или лесно, или невъзможно”.
”Скромността не е най-голямата ми добродете”.
“Скромността не е най-голямата ми добродетел”
“Целият свят ми е роб. Винаги идва един момент в живота на хората, когато разбират, че ме обожават”.
“Грешките са почти винаги нещо хубаво, свещено. Никога не се опитвай да ги поправиш. Точно обратното – осмисли ги, разбери ги добре. Чак след това ще можеш да ги оцениш”.
“Не се страхувайте от съвършенството. Не можете да го постигнете. Още повече, че в съвършенството няма нищо хубаво”.
„Канибализмът е една от най-очевидните демонстрации на нежност“.
„Всички мои усилия, всеки ден и от край време целят едно единствено нещо: да успея да бъда Салвадор Дали“.
“Чуждото мнение ми е безразлично. Единственото нещо, което ме вълнува, е да се говори за Дали. Пък било то и хубави неща“.
“Термометърът на успеха е просто завистта на недоволните“.
