Едно на пръв поглед далечно бъдеще, но всъщност новите технологии едва ли са били по-близо до темата във филма. А тя е използването на машина за пресъздаване на спомени.
Този на пръв поглед футуристичен уред успява с редица сложни алгоритми и способи да върне човек в определен период от миналото му и обективно да погледне на ситуацията, без да намесва емоциите, които тези спомени оставят у човек.
Разбира се, че свързването между хората оставя определени следи, създава редица реакции, чиято съвкупност ни прави тези, които сме днес. Понякога всичко, което ни се случва придобива смисъл едва когато погледнем назад и осъзнаем цялата картина.
В “Rememory” главният герой Сам Блум (в ролята симпатичния Питър Динклидж) тръгва по стъпките на разплитането на едно убийство, а именно на създателя на тази машина за спомени.
Може би целите му остават малко или много егоистични, защото иска да се добере до устройството, за да възвърне собствените си подтиснати моменти и да стигне до този епизод от живота си, когато загубва брат си. Разкриването на потенциалния убиец остава на втори план. Или може би двата сюжета вървят равнозначно един с друг. След редица шокиращи разкрития истината излиза наяве. Тя, разбира се, е болезнена за героите.
Макар и доста мистериозен, филмът не е от най-запомнящите се. На места е твърде предвидим. Това, за което ни напомня е, че мозъкът ни неслучайно има функция за подтискане на твърде травмиращи събития. С течение на живота всичко някога си идва на мястото. Насилването на смилането на определена информация може би ще навреди повече, отколкото ще помогне за преживяване, осъзнаване и продължаване напред.
И макар че има много теории и материали за това как можем да контролираме мислите си, някои неща трябва да си стоят кротко по местата. Времето е най-добрият съдник и то ще покаже подходящия момент споменът да окаже нужното влияние.
Aвтор: Яница Григорова. Виж повече ревюта от нея в bezmastilo.com.
