★★★★★✰
Бързам да пиша за този албум, защото по някаква странна причина това е една от малкото плочи, за които сериозно се вълнувам напоследък. Не само защото принадлежи на доста слабо известна (в България, а май и изобщо) банда. Въпреки, че съм сигурен за поне десет човека, които са чували тяхната музика тук, за мен RAGANA все още е онова малко вълнуващо откритие, нещо като малка мръсна тайна, която не влиза в работата на никой. RAGANA натискат едновременно поне три-четири копчета, които активират някакви интимни музикални фетиши. Дуо (китара и барабани, бас – няма). Момичета. Mosrite. Блек метъл. Olympia, WA.
Накратко, RAGANA правят нещо като блек метъл, но със онова характерно, леко нефелно пънк звучене на начинаеща riot grrrl банда. Бавни мелодични части, раздирани от стържещ китарен хаос и крясъци от дълбините на гърлата и душите. Такива работи. Явно нещо в цялата амалгама ме привлича неудържимо, защото дори не искам да изчакам плочата да пристигне, за да напиша това ревю. И без това албумът е на repeat от 2 седмици.
Wash Away идва две години след последния албум на RAGANA – Unbecoming, който също си е един малък празник. Албумът започва с може би най-blackened изпълнението – Invocation pt.2, която си има и клип.
Веднага става ясно, че работата на RAGANA е пораснала значително през тези две години, в които нямат запис. Някаква част от неувереното и тотално нешлифовано звучене си е отишло, но за щастие не за сметка на емоцията. Личи си, че нещата не са записвани в лятната кухня на баба, а в някакво истинско студио. Доколкото разбирам студийната работа има нещо общо с Грег Уилкинсън и култовото студио Earhammer, но това всъщност е интересно само за нърдовете.
Следващият номер – заглавното Wash Away – е истинският ми фаворит за момента! Мелодична, крехка и настръхваща песен. Изобщо, чудесно е, че в този албум мелодичната страна е разгърната, при това брилянтно. Не че липсва и джангър, но определено динамиката е поне няколко пъти по-комплексна (но не излишно усложнена). Убеждавам се в това докато преминавам през Nameless Constellation, за да стигна до другия пирон – Alive.
Част от причината да кълва толкова много на банди, в които няма бас, сигурно е онзи характерен вакуум. През цялото време мозъкът ми е зает да мисли, да си представя, да свири въображаеми бас линии. В същото време човек наистина може да чуе как звучи една китара и един комплект барабани. Това е другата отчетлива разлика, която препълнените ми с шумотевица уши хващат в новия албум на RAGANA. Звукът е пипнат и всичко се чува.
Добрата новина е, че това не ограбва звученето на RAGANA от онези малки, очарователни, грубовати моменти, които ме хванаха когато ги чух за първи път. Музиката е сурова, интровертна, на моменти хаотична, с твърде много части, брейкове и странни влизания. Последното се отнася с най-голяма сила за близо 8-минутната Frail Frame.
Парчетата в Wash Away звучат флуидно и хомогненно в своята цялост – още една стъпка напред в развитието на RAGANA. Чуй този албум, защото в него има много красота, искреност и енергия! Давам си ясна сметка, че това което почти ме докарва до дебилен ентусиазъм може да не е точно твоята чаша чай, но си заслужава поне да пробваш.
Ревю: Иван Шентов
