R.E.M. в търсене на тайната честота

„What’s the frequency, Kenneth“ е първият сингъл от деветия албум на R.E.M. „Monster“ (1994), който групата записва в подчертано по-тежък тон от обичайния за нея дотогава – да не забравяме, че това са 90-те, когато грънджът повлиява дори на банди с наложен вече и уникален собствен саунд.

Видеото е дело на Питър Кеър и показва за пръв път избръснатата глава на Майкъл Стайп и дългокосият Майк Милс, барнал се в елегантен костюм носен от Грам Парсънс.

Клипът притежава и друг носталгичен елемент, който не остава незабелязан от феновете:  Питър Бък „свири“ на светлосиния Jag-Stang, който Кърт Кобейн използва на някои от последните концерти на Nirvana. Китарата е подарена на Бък от Къртни Лав след смъртта на Кърт същата година.

Добре известно е, че Кобейн е бил близък с всички от R.E.M. и най-вече със Стайп, който дори има планове за съвместна работа със своя приятел – нещо, което така и не се случва, но несъмнено се отразява на цялостния облик на „Monster“ („Let Me In“ e изцяло за загубата на Кобейн, и изсвирена на същия инструмент, споменат по-горе).

„What’s the frequency, Kenneth“ е провокирана от инцидент, случил се на 4 октомври 1986 година, когато журналистът от CBS Дан Ратър е нападнат в Ню Йорк от луднал тип, крещящ „Кенет, коя е честотата?“. Това е Уилям Тагър, който по-късно, в годината на излизане на „Monster“, е заловен след извършено убийство. Тагър твърди, че медиите пускат сигнали в главата му, използвайки за целта тайна честота, и негова мисия е да разкрие коя е тя.

След излизането на сингъла фразата „What’s the frequency, Kenneth“ придобива голяма популярност и е използвана по различни поводи, често и като тънък намек за лудост към определена персона.

Явно с добро чувство за хумор, Дан Ратър се появява в шоуто на Дейвид Летърман по време на гостуване на R.E.M. и изпълнява заедно с тях песента.

В своя албум „Lolita Nation“ (1987) Game Theory имат песен с почти същото име: „Kenneth, What’s the Frequency?“. Любопитно е, че продуцент на албума е Мич Ийстър, продуцирал също „Murmur“ и „Reckoning“ на R.E.M.

Към своя край песента видимо забавя своето темпо – оказва се, че „виновник“ за това е Майк Милс, който по време на записа започва да изпитва силни болки в стомаха (след приключване на сесията е откаран в болница с възпален апендицит). Останалите от групата забелязват, че нещо не е наред, но въпреки това довършват своите партии, следвайки темпото на баса.

Песента така и не е презаписана.

Кенет и честотата още са в неизвестност.

„What’s The Frequency, Kenneth?“

„What’s the frequency, Kenneth?“ is your Benzedrine,