Чувал съм,че излизат нощем.
Като огромни черни сенки се промъкват под мъждивата светлина на уличното осветление, докато вятърът свири в комините и сваля снежни пелени от покривите.
Когато сме се сгушили под топлите завивки, те тропат под прозорците, смущавайки понякога съня ни и карат уличните кучета, скимтейки боязливо, да се крият зад паркираните коли.
В ония часове, когато вятърът клати със скърцане празните люлки на детските площадки, когато дори гарваните са се притаили в клоните на дърветата, а огънят в камината догаря, те обикалят пустите улици.
А щом наближи да съмне изчезват…за да се появят отново следващата нощ.
