Синият период на Пикасо се случва между 1900 и 1904 г. Тогава той рисува основно едноцветни картини в нюанси на синьо и синьо-зелено, като само от време на време ги затопля с други цветове.
Тези мрачни произведения, вдъхновени от Испания, но рисувани в Париж, са едни от най-популярните му творби, въпреки че по онова време той трудно е успявал да им намери купувачи.
Те отразяват беден и изпълнен с несигурност живот. Просяци, проститутки и пияници.
Не е ясно кога точно започва този период в творчеството на Пикасо – през пролетта на 1901 година, когато той е още в Испания, или в Париж през втората половина на годината. Пикасо е силно повлиян от пътешествието си в Испания и самоубийството на приятеля си художника и поет Карлос Касагемас. Той се застрелва в парижко кафене на 17 февруари 1901 година, не успявайки да преодолее нещастна любов.
По това време Пикасо е силно впечатлен от работата на Анри Матис, новите авангардни художници, фенските и испанските символисти.
Самият Пикасо твърди, че е започнал да рисува в синьо, след като е чул за смъртта на Касагемас. В края на 1901 година той влиза в страшна депресия.
Рисува няколко портрета на приятеля си, а същото настроение може да се долови и в други картини.
За първа картина от този период се смята „La mort de Casagemas“. Следват голи модели, майки с деца, затворници, пияници, просяци, слепи жени. Всъщност, слепотата, се появява под различна форма в няколко негови картини.
Бедност, самота, несигурност, нещастие и борба. Меланхолия и отчаяние. Животът и смъртта.
Силно влияние му оказва посещение в женския затвор “ St. Lazare“ в Париж, където пазачи са монахини.
Пикасо започва една от емблематичните си за този период картини „La Vie“ като автопортрет, но неусетно чертите му преминават в тези на Касагемас.
Синият период налага Пикасо като модерен артист, който умее да пресъздава собствената си тъга и мизерия като революция.
След като излиза от синия час, депресията му остава с него и го следва и през следващите периоди на творчеството му – розовия и кубизма.
