„Започнах да се интересувам от пънк музика още в средата на 1980-те – един приятел имаше голяма колекция и заминаваше да живее в чужбина. Трябваше да се раздели с около 250 плочи и по някаква причина реши да ги даде на мен“, споделя Диф (Стив Дифердинг) от люксембургската пънк банда Petrograd. „Имах възможността да израсна с MDC, 7 Seconds, Dead Kennedys, Minor Threat, Ripcord, плюс цяла камара немски пънк от 80-те. Мисля, че цял месец не бях излизал от вкъщи, за да мога да преслушам всички тези плочи.“
През 1988 г. Диф навива своя приятел Бурано (Клод Бур) да направят пънк банда. От самото начало им е ясно, че искат да свирят колкото може по-шумно и бързо. „В началото свирехме изключително примитивен пънк с взети назаем, полусчупени инструменти“, казва Бурано. „Пънкът беше музикалният жанр, който ме интересуваше най-много по онова време. Исках да направя изявление срещу мейнстрийм музиката, срещу всичко, което е популярно и сладникаво“, казва Диф. По онова време единствено рок групата Nazz Nazz свирят по-тежка и ъндърграунд музика в Люксембург, но Диф е повлиян от американския хардкор и изобщо не ги смята за вдъхновение. Не след дълго към двамата се присъединява и техния приятел от училище Френц (Франсоа Лорейс), който току що си е купил бас китара и усилвател. „Нямах никаква представа как се свири на бас“, признава Френц. Когато малко по-късно Давид Клайн се присъединява като вокалист, групата е завършена. Четиримата кръщават бандата Subway Arts и започват да репетират сериозно в гаража на родителите на Бурано. Не минава и година, откакто са заедно и през октомври 1989 г. правят първия си концерт в Дюделанж, последван от DIY концерти в скуоти в Еш, Тутлинген в Шварцвалд и германския град Трир.
Subway Arts е не само първата хардкор пънк банда в Люксембург, но и първата активна DIY група от Люксембург. Първата пънк група, която свири не само в Люксембург, но и в Германия, Белгия, Холандия и много други страни. Subway Arts полагат основите на разрастваща се пънк сцена, в която се включват много млади хора. Диф споделя, че в началото на 90-те окупират бивша кланица, която превръщат в автономен социален център, наречен „Шлюхтхаус“. Там те сформират група от хора със сходни политически възгледи, антифашистки колектив и веган активисти за освобождение на животните.
Освен да свирят със Subway Arts, те започват да организират концерти на банди като Born Against, Yuppicide, Rorschach, Agathocles, Hiatus и много други. През 1991 г. Диф и Бурано сформират бандата No More, които свирят много по-бърз и политизиран хардкор от Subway Arts.
„Споделяхме едни и същи възгледи и искахме да провокираме до крайност“, обяснява Диф. „Идеята беше да свирим още по-бързо и да предадем още повече политическо съдържание. В музикално отношение No More са повлияни от британски хардкор групи като Heresy и Concrete Sox, от американски групи като Minor Threat, Youth Of Today и от холандците Seein’ Red. Тези групи бяха пример за подражание и по отношение на политическата си позиция.“ Антифашизмът също е много важен за групата, когато в Люксембург вилнеят наци скинове и нападат мигранти. Въпреки че бандата бива приета доста добре в чужбина, хората по концертите в Люксембург започват да обвиняват Диф в нетолерантност към инакомислещите. „Политическите анонси на Диф между песните често бяха по-дълги от самите песни на групата. Това не се харесваше на всички. Особено в Люксембург, където хората не обичаха да ги поучават.“, споделя Френц. „Това доведе до разцепление в сцената. Все повече хора се чувстваха изключени, защото не можеха или не искаха да живеят според етичните стандарти, пропагандирани на концертите. Особено за Диф се говореше, че проповядва толерантност, но самият той беше нетолерантен към инакомислещите.“
През 1994 г. обаче „Шлюхтхаус“ се легализира и започва да получава финансиране. „Преместихме се, защото този център подписа договор и започна да получава пари от държавата, ние сме анархисти и беше очевидно, че не можем да останем там, тъй като не искахме да бъдем подкрепяни от държавата. Така че се преместихме на друго място и създадохме нов колектив.“ В същата година Subway Arts, които междувременно са претърпели доста промени в състава, се разпадат. През 1995 г. членове на бандата създават D‘Rotzbouwen, Toxkäpp! и Bakunin’s Children.
През август 1996 г. обаче Диф създава политическата поп-пънк банда Petrograd, които се превръщат не само в най-известната пънк банда в Люксембург, но и в една от най-активните пънк банди в Европа изобщо.
До излизането на последния им албум „NineOneOne“ през 2002 г. Petrograd правят над 350 концерта в цяла Европа.
Първият дългосвирещ албум „Isabelle“ излиза през 1999 г. за собствения им лейбъл Subway Records, а по-малко от година по-късно групата решава да запише втория си албум „A.B.C.“, който излиза за 13 различни лейбъла в страни като Австрия, Великобритания, Гърция, Бразилия, Аржентина, Чили, Германия, Люксембург и страната на баските.
Плочата се продава в тираж от над 10 хиляди копия и Petrograd даряват по-голямата част от парите на Анархисткият Черен кръст в Инсбрук, Австрия. Прекрачвайки границата между поп, емо и политическата DIY пънк и хардкор сцена, Petrograd създават свое собствено звучене и свирят с банди от целия спектър на сцената.
Подготвяйки тази статия се свързах и с британците Active Minds, които също имат сплит с Petrograd.
„Първоначално идеята за сплит на Active Minds и Petrograd беше тяхна. Диф се свърза с нас и ни попита дали бихме искали да го направим. Не ми се стори особено странно, че те са по-мелодични от нас, защото винаги сме се опитвали да влагаме разнообразие и мелодичност в песните, дори в по-шумните. В някакъв момент Диф ни покани в Люксембург, за да направим концерт, но не мога да си спомня дали това беше преди или след като ни попита за сплита. Мисля, че беше след това (но преди сплитът да е излязъл), така че това ще да е бил първият път, когато се срещнахме на живо. Свирихме в едно малко място някъде в Люксембург, може би дори е било някакво място за тренировки по бойни спортове. Както и да е, разбрахме се много добре с тях и те бяха наистина приятни хора. Сплитът беше издаден от Sacro K-Baalismo в Австрия. Почти съм сигурен, че Диф и Petrograd уредиха това, въпреки че вече познавахме Тибериу, който движеше лейбъла от няколко години, и бяхме останали с него, когато ни помогна да организираме концерти във Виена. Обложката малко ни изненада, когато я видяхме за първи път, защото предполагам, че изглежда много различно от другите ни издания. Това е единственото издание, на което няма наше лого! Но пък е доста готина, мисля…”, споделя Бобс от Active Minds. „Ние пък помогнахме за организирането на малко турне на Petrograd в Англия и свирихме поне някои от концертите с тях, или може би дори всички? Вероятно не, защото предполагам, че имаха и някакви други контакти на юг и не си спомням да съм свирил там с тях. Почти съм сигурен обаче, че тези концерти са били след излизането на нашия сплит. Може би дори след излизането на следващия им албум „Isabelle“, който за мен е страхотен албум. Бяха наистина добра група, както в музикално, така и по отношение на текстовете.“
В разговорът ми с Диф той ми споделя, че Petrograd са имали възможността да подпишат с големи лейбъли от Европа и Щатите, които тогава улавят огромната вълна и финансова облага от избухващата поп-пънк сцена. „Свирихме адски много концерти, издадохме тонове плочи и касети по целия свят и получихме предложения за турнета в Южна Америка и Япония, всичко беше DIY. Но DIY е и много изморително, ако се сещаш какво имам предвид. Когато групата ставаше все по-известна и ни предлагаха да свирим на големи фестивали на големи сцени, както и да ни плащат прилични пари, всичко това ме доведе до прегаряне и просто не исках да го правя повече“, обяснява Диф.
„Освен това през цялото време имахме много промени в групата. Люксембург е много малка страна и животът е скъп. Трябваше да си намериш работа и да следваш робския живот от заплата до заплата. По това време загубих много приятели и наистина ми беше омръзнало от всичко. Преминаването към мейнстрийма можеше да бъде вариант, но аз бях упорит и не исках да се продам.”
Той обаче остава и с много добри спомени от цялото време прекарано в Petrograd. „Винаги съм обичал малките концерти, солидарните концерти за някаква кауза и събирането на пари за политически активизъм. Харесваше ми да съм в студиото и да пиша нови песни през цялото време. Толкова много хубави спомени, твърде много, за да ги изброя. През всичките тези години имах възможността да срещна много страхотни хора, но имахме и лоши моменти. Имахме трудни периоди“.
През 2002 г. излиза „NineOneOne“, последният албум на Petrograd, който е повлиян лирически от новия свят, който се ражда в политическо отношение след терористичните атентати от 9/11 в Щатите. Бандата още повече задълбава в политическите си послания, но през 2003 г. Диф се разболява тежко и бандата спира своето съществуване. „Първата ми язва на стомаха се появи, когато бях на 12 години, и винаги съм имал проблеми, а през 2003 г. те станаха наистина много сериозни. След това през 2004 г. се роди синът ми и се наложи да спра с групата. След това издадохме CD в САЩ с неиздавани неща и някои ремикси. Изглежда хората наистина ги харесаха. Исках да продължа, исках да правя турнета и да свиря колкото се може повече, но не успях.“
През 2009 г. Petrograd се събират за два концерта и записват десет нови песни, които обаче все още не са мастерирани и издадени на физически носител. Това обаче може да се случи съвсем скоро, тъй като през 2022 г. бандата се събра отново за голяма изненада на старите си фенове, а през 2023 г. обявиха още концерти, като ги очакваме да дойдат и в София.
Текст: MittensXVX
Petrograd свирят на фестивала DIY MAYDAY FEST във Фабрика Автономия в София на 29 април 2023.
