Tекст: Наталия Андреева
На 13 март 2017 г. от 19 часа в галерията „The Art Foundation“ /ул. „Дякон Игнатий“ 19, София/ се откри изложбата на художничката Пенка Гайдарова под многозначителното заглавие „Знаци“. Близо месец (изложбата ще се закрие на 10 април) ще иматe възможност да видите няколко творби от по-ранния й, и на 11 от настоящия й творчески период.
Нарекохме тази изложба условно „концептуална“, защото тя се нуждае от текстове, поясняващи идеите на картините. Такива текстове се намират във Фейсбук на личната ми страница, тъй като мои поетични, а също и творби с проза са послужили като повод за създаването на част от картините.
Може би някои от посетителите ще разпознаят знаците и ще разберат идеите на художничката, а други ще се увлекат по естетиката и няма да пожелаят да разчетат скритите в картините послания. И двата подхода са правилни, тъй като изкуството е многопластово и позволява на ценителя да проникне в него до слоя, в който може да открие себе си, без да изисква непременно да се отиде по-нататък.
Да се рисува под булото на Изида не е лесна задача, но единствено зрителят е този, който ще прецени дали художничката се е справила. Тя за година и нещо извървя нелесен път, свързан с много съмнения, кризи и, за радост, кратки опити да се върне обратно в сигурните коловози на стария си начин на рисуване. Но след това продължи да върви след звездата си, което показва, че примамката да я следва е по-силна от уюта на вече изминатите пътища.
Тя имаше натрупан доста опит в религиозната интерпретация на света чрез рисуване на неизброимо количество православни икони, в които, трябва с ръка на сърцето да признаем, беше постигнала завидно майсторство. Но православният канон беше започнал да я стяга като стара, ала останала тясна обувка. Навлизането в световната мистика, в християнската кабала на д-р Папюс, а напоследък и в дао, й откри нови хоризонти, които промениха и начина й на рисуване.
Метаморфозата не стана без съпротива, понякога дори и яростна, но усвояването на нови знания от висшата сфери на мистиката винаги е свързано с огромни сътресения за душата. Наслоените съмнения, липсата на достоверна информация от самата светая светих на школите, намесата на институциите, претендиращи за абсолютна власт над човешката душа, склонността на хората към конспиративни теории – всичко това е голяма, но полезна спирачка в търсенето на такъв тип развитие. Остават само най-жилавите, най-способните, най-устойчивите, а пътят непрекъснато ги проверява дали могат да изминат и следващата му отсечка.
Опитът на хора като Леонардо да Винчи, Йеронимус Бош или Николай Рьорих примамва, но и плаши, защото изисква безкрайна себеотдаденост, която в днешните ускорени и еклектични времена нито е възможна, нито е желана. Труден път, по който наградите са малко.
Въпреки това в рамките на година и нещо се появиха картини, които обещават подобно бъдеще. Мистика, легенда, приказка, фантастика се смесиха в едно и оживяха под ръцете на художничката. Пътят беше намерен.
Ще се въздържа от оценки за съвместната ни работа, това не е мое задължение. Нито ще похваля стореното дотук, защото изминатото в безкрайността винаги остава несъществено малко. Освен това в големите салони на света не е прието да се хвалят хората, а да се анализират творбите им, да се посочва постигнатото и още желаното за постигане. Желаното в случая е да бъде продължен пътят и да не спира развитието, а също направеното да не се превърне в рутина.
Една от тайните на успеха е винаги да се застава пред листа като за първи път. Останалото е манипулация на успеха. Тя може да събира публиката в салоните, да получава похвали и дотации, но пътят й е кратък и е надолу по вертикалата.
Лично аз ще се радвам от небитието да изплуват още много символи, знаци, въображаеми същества, митични персонажи, ангели, хора, полунощни оркестри и тайнствени звезди да придобият обеми, да придадем на айн-соф-а цвят и форма, да го изпълним със сенки и светлини. Да се спуснат от небесните селения древните адепти и да заговорят някъде под арките на земните градини отново.
Ние сме изпратени в този свят, за да намалим самотата на Бог чрез нашия творчески диалог с него. Изкуството е езикът, който той разбира, а времето за този диалог е най-добре инвестираното време.
