Последни
Home / Интервюта / Истината е в звука – интервю с Passepartout Duo
Истината е в звука – интервю с Passepartout Duo

Истината е в звука – интервю с Passepartout Duo


Passepartout Duo е съвместен проект на пианистката Николета Фавари и перкусиониста Кристофър Салвито. Музиката им изследва начина, по който слушаме и се свързваме със звука. Дуото постоянно експериментира със средствата, с които създава своята музика. От 2015 г. насам, когато е поставено началото на тяхната съвместна работа, са на постоянно световно турне
, което на 1 октомври ще премине и през София. Повече за тях в интервюто, което Ангел Симитчиев взе специално за Lunatic.

Постоянно пътувате с музиката си, къде ви намира това интервю?

Точно кацнахме в Кипър, Никозия – ще бъдем тук два месеца, за да работим по много нови идеи – електронни инструменти, инсталация, лайв сет и много нова музика. И да, пътуваме много. Последните шест години сме на път без почивка и тази модалност не само, че ни насочи към един определен начин за създаване на музика, но стана част от нашите изпълнения.

Как бихте описали това, което правите? Не само за хората, които все още не са преслушали албумите ви, но и за тези, които не са наясно с динамиките на експерименталната електронна сцена?

Иска ни се да вярваме, че истината е в звука, затова всеки опит да опишем музиката си по-скоро представлява груб ориентир – със сигурност е по-лесно просто да я чуете! 

Това което можем да кажем за нея е, че е напълно инструментална и използва електронни звуци от хардуерни инструменти, които сме създали сами, както и от акустични инструменти, които са свързани с нашия музикален опит като перкусионист и пианистка. Харесваме бавно еволюиращите процеси, сложните ритми и опитваме да създаваме неща, които са на пръв поглед семпли, но се оказват по-комплексни при дълбоко слушане.

Това което се опитваме да постигнем на живо е да споделим с публиката едно пътешествие до „някъде другаде“.

Вашето дуо съществува от 2015 г., каква музика правихте преди неговото сформиране?

Преди 2015 г. изучавахме т.нар. западна класическа музика, с особен интерес към определени съвременни и експериментални композитори. От тогава насам сме срещали много хора, които са ни вдъхновили и постоянно се отдалечаваме от това, което хората свързват с класическата музика.

Как са вплетени формалното класическо образование и експерименталните техники във вашата работа и в начина, по който слушате музика?

Като имате предвид, че доста дълго време класическото обучение беше всичко, което познавахме, със сигурност то е доста внедрено в подхода ни като изпълнители. Стараем се да не му позволяваме да взима превес. Все още е много важно за нас, като хора, които правят предимно електронна музика, винаги да присъства някакъв жест, всеки звукоизточник, който чувате на живо да бъде „изсвирен“. Също така, в нашата музика присъстват определени форми, хармонии и като цяло по-големи структури, които са вдъхновени от класическата музика. Едно от хубавите неща, свързани с класическото обучение е, че трябва да свириш музиката на много различни композитори и това ти дава дълбок поглед към различните умове. Нещо, което не можеш съвсем да усетиш, ако си само слушател – смятам, че това също е оказало доста голямо влияние върху нас.

Колкото повече се занимаваме, толкова значението на класическото ни образование намалява. Наскоро направихме съвместен проект с двама музиканти, които обожаваме и нито един от тях не познава нотите, но по свой начин са фантастични артисти и не смятаме, че класическото образование е можело да им предложи каквото и да е.

Когато слушате нечия музика имате ли склонност да анализирате повече отколкото да преживявате?

Много зависи – анализирането предполага някакво по-активно действие, отколкото пасивното отчитане на хармонията, формата и продукционните техники, които хората са използвали. Когато си музикант е доста трудно да се абстрахираш от това. Понякога хората го наричат анализиране, но всъщност това е нещо напълно пасивно и по никакъв начин не ощетява слушането на музика като преживяване. Колкото до опита активно да разбиеш музиката на съставните ѝ части, това се случва само, когато става дума за нещо много мистериозно и напълно необяснимо, което просто искаме да разгадаем.

Повечето от инструментите, които използвате са ръчно-правени, в какъв момент открихте, че това, което е налично като хардуер и софтуер не е достатъчно за звука, към който се стремите?

Липсата на предлагане със сигурност не е причината, заради която започнахме да правим собствени инструменти. Това, което ни накара е комбинация от случайност, нужда и забавление. Бързо осъзнахме, че пианото и перкусиите не са най-удобните инструменти за пътуване и свирене в различни контексти и пространства – нещото, което най-много обичаме да правим.

Затова, създаването на по-преносими и забавни инструменти беше първият ни приоритет. Започнахме с прости акустични перкусии, но впоследствие решихме, че ще е интересно да задълбаем и в електрониката. Пред нас се откри цяла паралелна вселена, богата на още повече възможности. Докато изследвахме електронната музика отвътре навън, научихме много за звука и за нас самите, като изпълнители.

Заради всичко това, тези инструменти ни правят компания на сцената и затова има голямо значение как изглеждат и как си взаимодействаме с тях.

Колко различен е творческият процес в студиото и на живо, разчитате ли на импровизацията или се придържате към предварително-зададена структура или партитура?

В момента, концертните ни изпълнения са почти изцяло композирани. В процеса на писане определено има повече място за импровизация – както с идеи, които биват развити впоследствие или в откриването на мелодии, които после запазваме в тяхната цялост. Работим по няколко други проекти, в които изпробваме различни подходи, които са основани на импровизацията, така че това със сигурност е нещо, което ще приеме нова роля в следващите години за нас – бихме пробвали всичко.

Вече споменахме, че пътувате много, но кои са любимите ви места за свирене?

Наскоро пътувахме до Япония и цялото пътешествие беше фантастично и ценно. Почувствахме се истински свързани с публиката и научихме толкова много. Също така, в рамките на четири месеца направихме 40 концерта в Южна Америка – това също беше много забавно. Нашите любими места за свирене са тези, които ни помагат да учим повече. Досега е имало прекалено много такива, за да успеем да ги изброим тук.

А има ли място, на което не бихте се върнали?

Принципно обичаме да ходим на нови места, така че винаги това е с приоритет пред връщането някъде, но не смятаме, че има някакво място, където не бихме отишли отново.

Повечето ви музика е издадена на плочи, мисля че само едно от изданията ви е дигитално, какво значение има за вас физическият носител?

С годините физическият формат става все по-значим за нас. Той е начин за откриване на музика, който е алтернативен на концертите или на стрийминг услугите. Създаването на физическо издание включва много допълнителни стъпки. Мислиш за музиката по много различни начини. Като обект физическият медиум среща и нашата страст към дизайна. Има и много функционална роля за документацията, много по-различна от тази в дигиталния свят. Може би има значение и заради типа музика, която правим, защото тя със сигурност работи по-добре в по-интимна и лична атмосфера.

Има ли сцена или кръг от артисти, към които чувствате, че принадлежите?

Тъй като пътуваме много е трудно да се почувстваме част от някаква сцена. Ако не принадлежност, то със сигурност усещаме близост с малките общности от артисти, които срещаме по пътя си, които са напълно независими, успяват да изградят своята артистична кариера и в същото време приветстват други като тях. Изглежда, че има такива общности в почти всеки град.

Бихте ли споделили някои от любимите си артисти?

Да направим такъв списък, който да е цялостен, но и справедлив, винаги е доста трудно, но бихме искали да споменем дуото Sketch Show, което Харуоми Хосоно и Юкихиро Такахаши от Yellow Magic Orchestra сформират в началото на 2000-те, което наскоро открихме и не спираме да слушаме.

Passepartout Duo гостуват на четиринадесетата шумна неделя на колектива за експериментална музика Amek. Концертът ще се проведе в Koncept Space (бул. Никола Вапцаров 6, София). Освен гостите ще чуем на живо и местните проекти Musical Statues и Dayin. Началото е точно в 20:00 ч., а входът е 10 лв. Фейсбук събитието е тук.