Overdriven Dreams e самостоятелен проект на сръбския китарист Урош Костич. Този петък, 13 март, той ще представи импровизиран китарен сет по покана на Amek Collective. Това е първото турне на Overdriven Dreams, който скоро ще издаде своя дългосвирещ дебют “Decay”. За началото, вдъхновенията зад експерименталния му китарен звук и най-интересното от сцената в Ниш четем в интервюто на Урош с Мартин Луканов.
Здравей Урош, може ли да кажеш няколко думи за себе си и проекта Overdriven Dreams, който ще видим този петък в София?
Overdriven Dreams се превърна в мое алтер его преди около година. Той бе роден от нуждата да изкажа любовта си към експериментирането с китари, синтезаторите и лентовите манипулации по начин, който не е свързан с безкрайните часове импровизации в репетиционната или у дома.
Какво те вдъхнови за създаването на Overdriven Dreams?
Винаги съм бил фен на нестандартното свирене на китара и от много години насам обичам да експериментирам с нея. След години на открития, свързани с различни подходи към този инструмент, дойде моментът, в който закопнях да правя соло импровизации на китара. По странни стечения на обстоятелствата, по същото време получих покана от приятел да свиря в пиеса, чиято музика беше негово дело. Работата ми беше да свиря импровизации по време на пиесата, както и няколко негови композиции, които паснаха много добре на стила ми на свирене. Така осъзнах, че китарните импровизации на живо са нещо, което ми доставя огромно удоволствие.
Не знам защо, но свързвам името на проекта ти с шугейз. Повлиян ли си от този жанр или връзката в името е напълно случайна?
Разбира се, че съм! Аз съм огромен фен на стила от над десетилетие. My Bloody Valentine е една от любимите ми групи, заедно с Radiohead. Kevin Shields (китарист на My Bloody Valentine) е най-голямото ми влияние, както в соловите изпълнения, така и в бандите, в които свиря. Друг шугейз китарист, който много ми е повлиял е Oliver Ackermann от A Place to Bury Strangers. От друга страна, от тийнейджър обожавам да изучавам стила на свирене на Jonny Greenwood. Като цяло, стилът ми на свирене е повлиян от много стилове. Огромен музикален фен съм и постоянно откривам нова музика.
Дебютният албум на Overdriven Dreams „Decay“излиза много скоро. Може ли да ни разкажеш повече за записите му? Ще има ли физическо издание или планираш да го издадеш само в дигитална форма?
Надявам се Decay да излезе в началото на март. Първата половина беше записана миналата зима, докато втората записах тази зима. В началото не планирах да стане така, но след като записах първите две песни и реших името на албума да е „Decay“, сметнах, че ще е перфектно ако запиша другите две също през зимата. Така концепцията за незабележимо бавното разлагане на нещата стана още по-интересна. Имах около половин година за подготовката на втората част на албума. През това време направих теренни записи, синтезирах нови звуци и записвах луупуве, които започнах да комбинирам с идването на зимата. За разлика от изпълненията на живо, в албума не използвам китара.
Относно издаването на албума, единственото, което зная в момента е, че ще издам „Decay“ чрез лейбъла си Make Noise Not War. Бих искал албумът да излезе на плоча и аудиокасета, защото обожавам и двата формата, но все още е рано да кажа кой от двата ще избера.
Скоро започва първото турне на Overdriven Dreams. Какви са очакванията ти за него и кои места ще посетиш?
Това е първото ми самостоятелно турне и незнанието какво да очаквам е много приятно за мен. Турнето сам е доста различно от това в банда, особено когато посещаваш нови места като София. След София ще свиря в Сърбия, Румъния, Унгария, Словакия, Словения, Австрия и Хърватия. Все още имам няколко свободни дати, но се надявам в следващите дни да успея да открия места, в които да свиря на тях.
Какво да очакваме от концерта ти в София? Песни от дебюта ти или импровизации? Или може би и двете?
Бих казал, че ще е предимно импровизации с около 10% предварително подготвени мелодии и звуци. Очаквам концерта в София с нетърпение, защото ще е първият ми с този проект извън Ниш.
Кое е от значение за дадена твоя импровизация? Градът, пространството, в което свириш, публиката, или нещо друго?
Комбинацията от всички изброени от теб неща. Всички те винаги, че дори и времето в деня на концерта, влияят върху изпълнението ми, както когато с свиря в пост-рок групата си There. така и когато правя концерти на Overdriven Dreams.
Едно от любимите ни неща, свързано с организирането на концерти, освен слушането на изпълнение на артист, чиято музика харесваме, е запознанството с музика от родното му място. Би ли ни казал няколко проекта от Ниш и Сърбия като цяло, на които да обърнем внимание?
Разбира се! Сръбската експериментална сцена е една от любимите ми теми, защото освен музикант съм и журналист. Сцената в Ниш е изключително разнородна, което е страхотно. Има много банди, които правят интересни неща, но проблемът е, че не са особено активни. Повечето от тях свирят само в Сърбия и имат десетина концерта годишни. Същото като че ли се отнася за всички групи в Сърбия…
Говорейки за интересна музика, първите проекти, които ми идват наум са VVhile и Mnjenje, които в момента не са активни, но членовете им създадоха друг страхотен проект – Roza. Други хубави пост-рок групи са Dol, Tevarbu, Crvi, Larska, Triko, Crno Dete, Ana Never и много много други. Хубави ембиънт/експериментални проекти са Nenad Tasić, Woo, KSEA, andagainandagain (които ни гостуваха преди няколко години), Ormal, Dichotomy Engine, Ponton и много други.
На 13 март Overdriven Dreams свири заедно с Tales From The Sleeping Land във Фабрика Автономия. Входът е свободно дарение, а вратите отварят в 20:00 ч. Събитието е тук.
