Obsidian Sea – „Dreams, Illusions, Obsessions“ [2015]

★★★★★✰

Obsidian Sea – „Dreams, Illusions, Obsessions“ 2015 [self-released CD & cassette tape by Serpent Eve EVE005]

Отлично издание от българската doom група Obsidian Sea – това е най-краткото описание, което мога да дам на чисто новия албум Dreams, Illusions, Obsessions. Трябва да призная, че все повече качествени местни неща излизат от групи, гравитиращи около метъл сцената, вероятно поради липсата на нещо по-добро, около което да гравитират. Години наред гледах с пренебрежение на тази част от спектъра на българската сцена, и това не е случайно. И в момента твърде много „тежки“ групи звучат твърде неактуално и направо фрустриращо, докато овладяват техническите тънкости на съответния подстил и се придържат към „класиците“ с цената на всичко. Obsidian Sea, от друга страна, са като свежа глътка въздух в цялата тази работа.

Вторият албум на софийската група съдържа 6 парчета, записани през 2014 г. с помощта на Кирил Петрушев – Бъсти и Симо Панов (и двамата са в играта покрай други забележителни проекти, респект). Без да съм напълно запознат с подробностите около записите, за мен общото впечатление от Dreams, Illusions, Obsessions e отлично свършена работа, очевидно без „гръб“ от мега студия на майната си и 35 големи зелени. Групата се придържа към оригиналното си звучене, което има на живо. Нещо, което е честно и почтено, и ужасно голям плюс за мен. Единствената добавка е хипнотичния орган на Ники от Comasummer в парчетата Mulkurul и личният ми фаворит Child In The Tower.

Албумът е приятно пипнат и монолитен като звучене. Личи си огромния напредък от първия им албум Between Two Deserts, записан през 2012 г. като дуо. Наточени, но меко звучащи китари, леко психеделични сола и солидна ритъм секция е това, което грабва ухото от първото слушане.

Откриващото The Trial of Herostratus започва с жесток риф и продължава с убийствен момент на cowbell-a чак до ударния бавен край. Второто – Confession – влиза с един спорен като ефективност, но пък ужасно характерен за 70-те трик – chorus ефект на баса! Това е ужасно романтично! Отне ми поне 10 слушания на албума докато осъзная, че е брилянтно неделима част от песента, а и от цялостното звучене (както и момента с cowbell-a в първата). Темпото е идеално да се поклащаш замислено в някоя притъмнена зала и да гледаш мрачно, скръстил ръце на гърдите. Obsidian Sea определено ме натискат по депресарските копчета, но в края ме оставят с някакво особено, светло усещане.

Изобщо изразните средства в Dreams, Illusions, Obsessions са подчертано в традицията на 70-те – мисли първите на Black Sabbath – рифовете и бавните и протяжни аранжименти са си на мястото. Модерното звучене – все пак албумът е записван миналата година – не прецаква всичко това, което е… как да кажа… яката работа! Не знам кое точно е „класическия doom“, но след този опит някак си го свързвам със звученето на групата.

Child In The Tower е парчето, което изобщо ме отвори на Obsidian Sea, малко след като го мернах в интернет. Въпреки, че ми е фаворит, ще бъда кратък в писането за него. Да го кажем така – трудно ми е да повярвам, че е българско, трудно ми е да повярвам, че е съвременно! Следващото – Mulkurul – също се движи по ръба на съзнанието, достатъчно психеделично за да те вкара в транс, но достатъчно „конкретно“ и рокаджийско за да запази истинския вкус. И отново този бас с chorus – нещо, което безсрамно краде от ниския спектър на звученето, но в случая звучи концептуално. Отново убийствен риф. Влюбен съм.

Албумът завършва с тежката пиеса Somnambulism и след нея обикновено се случва един феномен, който бях позабравил от поне 15-ина години – обръщам касетката! Албумът е наличен и на касета, което е просто вълшебно за tape nerd-овете. Дълбок поклон пред групата и Serpent Eve за това, че издава на лента. Красотата на изживяването печели поне една точка отгоре.

Тук е момента да изразя и възхищението от вокалната работа в албума Dreams, Illusions, Obsessions! Чисто и пипнато, спокойно и емоционално пеене, с дълбочина и без много „зор“. Гласът на Антон е супер в този релийз, както и на живо (както казах, живото изпълнение на групата не се различава драстично от това, което е на запис).

Давам на този албум 5/6 просто защото е убийствено як и определено е създаден и записан с вдъхновение. И определено оттук натам ще следя какви ги вършат Obsidian Sea.

Наскоро говорих с един пич, който се опитваше да ме убеди, че абсолютно всички обичат doom. Според него всички си припознават по нещо в него – и метълите, и стоунър-маниаците, и пост-рокаджиите, и феновете на 70-тарския прогресив, тези, които подсмърчат по изгубеното време на „сиатълската“ вълна, че даже и нойзаджиите и кръст-пънковете.

Ами, май е прав!

Ревю: Иван Шентов