Много групи правят кавъри. Някои кавъри стават по-култови от оригиналите. Една от малкото групи, станала култова изцяло с кавъри, обаче е Nouvelle Vague.
Цялата концепция на групата е кодирана в името Nouvelle Vague, което на английски означава new wave (нова вълна), а на португалски bossa nova (нова вълна, нов тренд). И така френската група, движена от музикантите Оливие Либо (Olivier Libaux) и Марк Колин (Marc Collin) преработват култови парчета от ню уейва с бразилски боса нова аранжимент и така песните заживяват изцяло нов живот.
Едни от най-популярните им кавъри са на “In a manner of speaking“ на Tuxedomoon, „Love Will Tear Us Apart” на Joy Division, “Mala Vida” на Mano Negra, “Dance with me” на “The Lords of the new church”, “Ever Fallen In Love” на Buzzcocks.
Ядрото на групата са Либо и Колин, а женските вокали се сменят, като някои от изпълнителките, с които работят имат и успешна солова кариера като Камий (Camille), Phoebe Killdeer, Мелани Пейн (Mélanie Pain).
Преди да съберат Nouvelle Vague Колин композира филмови саундтраци и прави електронна музика, а Libaux свири с различни френски поп групи.
Двамата се събират през 1998 година, а първият албум на Nouvelle Vague, носещ името на групата, излиза през 2004 година. За Nouvelle Vague Колин и Либо набират френски и бразилски вокалистки, които не са били запознати с оригиналните версии на песни като „Love Will Tear Us Apart“ и “Making Plans For Nigel“ на XTC, което също помага кавърите им да имат собствена идентичност.
“За моя най-голяма изненада повечето от тези певици не познаваха оригиналните версии, може би са твърде млади или са в друга култура (соул, джаз, кънтри и т.н.). Вече бях работил с повечето от тях по различни проекти, така че изборът беше много лесен“, разказва в свое интервю Марк Колин.
Преработването на на ню уейв и пост пънк парчета в боса нова вариант Колин обяснява така:
“Моята култура е това, което сега се нарича пост-пънк, ню уейв, а ню уейвът е меланхолична музика. Същото е и с боса нова, така че миксираме тъгата на ню уейва с минорните акорди на боса нова и те се свързват“.
Освен това за Nouvelle Vague е предизвикателство да експериментират с противополжностите: например да транспонират “Love Will Tears Us Appart“ на Joy Division, родена в изба в Манчестър, където със сигурност не е било повече от 5 градуса в песен, изпята от бразилец в Рио на плаж с китара.
С албума “Couleurs sur Paris” от 2010 г. групата преосмисля френския пънк и пост-пънка от 70-те и 80-те с помощта на певици като Камий и Ванеса Паради.
Междувременно двамата работят и по странични проекти.
След няколко години почивка, в които Колин е съавтор и продуцент на Ya Nass, официалният дебютен албум на ливанската изпълнителка Ясмин Хамдан, Nouvelle Vague се завръща през 2016 г. с “I Could Be Happy“, в който са включени оригинални песни, написани от Либо и Колин заедно с очакваните ню уейв кавъри.
“За много хора Nouvelle Vague е лесна за слушане музика, удобна музика. Това е вярно, но също така има и много чувства, включително меланхолия и тъга. Тук има песни, които са по-дълбоки от всякога“, каза Оливие Либо за този албум.
Последният им албум „Curiosities“ от 2019 включва неиздадени през годините парчета и в него могат да бъдат чути кавъри на “My Girl“ на “Madness” и Sweet dreams на Eurythmics. С него групата отбелязва 15-годишнината от първия им албум.
“Удивително е, защото когато излезе първият албум, никога не сме си представяли, че това ще продължи 15 години. “Ако хората продължават да идват да ни гледат на сцената или да купуват нашите плочи, това е така, защото сме създали нещо, което е отвъд времето и модата“, казва Марк Колин.