Ник Кейв е роден на 22 септември 1957 г. в австралийското градче Уоръкнабийл. Оттогава пише музика, книги, филмови, театрални сценарии, бележки, изречения. През годините живее къде ли не – в Лондон, Берлин, Сао Пауло. С кой ли не.
Издава първият си албум с групата „The Boys Next Door“ oще през 1979 година.
Скоро бандата се прекръства на „The Birthday Party”, а след няколко години заедно със стария си авер Мик Харви (барабани), Бликса Баргелд (китара) от „Einsturzende Neubauten”, Бари Адамсън (китара и пиано) от „Magazine” и Хюго Рейс създават „The Bad Seeds“.
През 2016 година ще издадат 16-ия си албум „Skeleton Tree“.
„Винаги има болка. Има едно нещо, което ти е гарантирано в живота, че винаги ще има излишък от болка“
„Блусът е част от всяка музикална клетка, която се носи в тялото ти“
„Рок звездата умира и това е малка трагедия. Рок звездите сега имат блогове. Не се нуждая от такива рок звезди“
„Вдъхновение“ е дума, която се използва от хора, които действително не правят нищо“.
„Един джентълмен никога не говори за шивача си“
„Кайли Миноуг е най-хубавото нещо, което се е случвало на австралийската музика“
Ник Кейв в Белгия, 1986 г.
„Кариерата на един рок музикант е кратка. За да я удължиш, трябва да правиш и други неща, които да те поддържат свеж“
„Харесвам песните, които не можеш да видиш във въображението си, тези които са писъци от сърцето, директни песни, които правят rock & roll музиката толкова прекрасна“.
„Вероятно това да владееш добре един инструмент си има и своите проблеми. Защото колкото по-добър ставаш, толкова повече започваш да звучиш като обикновен китарист“.
„Винаги съм бил във война с китарата. Всички вокалисти воюват с електрическата ритъм китара“.
„Случва се да си помисля, че мога да пея по-добре, но обикновено установявам, че не мога“.
„Единствените хора, които могат да кажат, че са щастливи остарявайки, са тези, които все още не са стари. Всеки ден тази идея ме прави все по-малко и по-малко щастлив“.
„Колкото по-стар ставам, толкова повече чувствам някои духове – особено жените в моя живот – излизат от сенките и стават все повече част от живота ми.
„Ако извадиш любовта от уравнението, просто няма да има за какво да пиша“.
„Този, който търси намира, а този, който чука, ще бъде пуснат“
„В училище бях антимагнит за жени“.
„Напук на това което си мислят хората, не искам да съм мрачен през цялото време. В действителност търся някакъв вид светлина и винаги съм много щастлив, като я постигна“.
„Не пиша когато съм депресиран. Ако съм депресиран, което в действителност се случва рядко, не правя нищо. Сещате се, не съм в състояние да правя каквото и да е“.
„Не мога да контролирам време с моите настроения, но мога да контролирам моите настроения’.
„Това да си родител може да те превърне в ужасен човек, защото си тласкан непрекъснато до лимита си“.
„Всичко, което е казано за мен, ме обижда. Без значение дали е вярно или не“.
„Групата е жив организъм. Тя израства по същия начин като човешките същества и ако не го направи, умира. Важно е да храниш организма и един от начините да го правиш да и поставяш музикални предизвикателство, които да я държат жива“.
„Аз не пиша щастливи песни, но кой ли пише. Наистина не познавай никой, който да пише такива песни“.
„Не можеш да има доверие на артист, който просто прави добри записи“.
„Не може да си позволим да сме безделници. Да бачкаш по някоя лоша идея е по-добре отколкото да не бачкаш изобщо. Не можеш да разбереш стойността на идеята, докато не я реализираш“.
„Най-големият ми страх е да загубя паметта си, защото паметта е това, което сме“.
„Сутрин съм изключително самокритичен“.
„Всичко се движи към края си. В това може да си сигурен“.
