“Never Rarely Sometimes Always” на режисьорката Елиза Хитман (Beach Rats) е тривиална, но брутално реалистична драма за тийнейджърка, която забременява и иска да направи аборт тайно от родителите си.
Оказва се, че 17-годишната Оутъм (Сидни Фланигън) не може да направи това в Пенсилвания и заедно с нейната братовчедка Скайлър (Tалиа Райдър) предприемат пътуване до Ню Йорк, за да реализират плана. Първоначалните им очаквания това да стане бързо и лесно естествено не се сбъдват и момичетата и приятелството им преминават през изпитания.
През личната история на 17-годишната Оутъм е представен проблемът за сексуалните и репродуктивни права на жените в съвременния свят, който отново става актуален в последните години.
Административните процедури, с които момичетата като нея се сблъскват, са толкова детайлно показани, че напомнят документален филм. Всъщност в основната сцена, от която филмът получава заглавието си, не участва актриса, а истинска социална служителка – Кели Чапман, която задава на Оутъм стандартни въпроси за нейния сексуален живот, партньори, здраве и безопасност, на които момичето трябва да отговаря по скала с отговори според това колко често й се случват определени неща.
Отговорите на Оутъм, повечето от които се изчерпват с многозначително мълчание и сълзи, всъщност разкриват нейните преживявания, но и тези на много други момичета и жени.
Самата режисьорка Елиза Хитман разказва, че е започнала да работи по историята още през 2012 г., когато прочита за смъртта на Савита Халапанавар – 28-годишна жена, живееща в Ирландия, която умира от сепсис по време на спонтанен аборт, след като й е отказано потенциално животоспасяващо прекратяване на бременността поради конституционната забрана на абортите в Ирландия.
Първоначално тя обмисля филма в ирландския контекст, но по това време се занимава с твърде малки проекти и не очаква някой да застане зад нея в Ирландия. Междувременно Ирландия гласува за премахване на забраната за аборт през 2018 г. докато репродуктивните права на жените бяха допълнително застрашени в няколко щата на САЩ след избора на Доналд Тръмп.
Така историята се пренася в САЩ, а Хитман получава подкрепа да я реализира на по-голяма сцена след първите й две нискобюджетни ленти It Felt Like Love (2013) и Beach Rats (2017). Освен награди от филмовите фестивали в Берлин и Сънданс “Never Rarely Sometimes Always” влиза и в селекцията любими филми от 2020 на режисьора Педро Алмодовар.
