Едно интервю на Rocket Psyence
Nerrves e Garage-Punk група, създадена през 2013 г. в Атина, Гърция. Бандата започва като трио, състоящо се от Jox, Stevum и NickDi, а по-късно към тях се присъединява Jiomy на електрически орган. Чрез инструменталите си те споделят своята любов към американските ъндърграунд музиканти от 80-те, както и към новата вълна на гаражния рок и пънк, докато вокалните им партии са вдъхновени от съвременното течение Neo-Psychedelia.
Представете се и ни разкажете… как започна всичко с Nerrves?
Здравейте! Ние сме Янис, Никос, Стелиос, Йоми. Първите трима сме приятели от много години и бяхме заедно в една пост-пънк банда, наречена Vancouver. Когато певецът ни напусна групата, ние си разменихме инструментите и създадохме Nerrves през 2013. Кийбордистът ни се присъедини година и половина по-късно, тъй като искахме да имаме повече възможности за създаване на аранжиментите си, а Йоми ни пасна много добре и като личност.
Кои музиканти са ви повлияли най-силно? Ако можете да продадете душите си на дявола, за да свирите с един от тях на една сцена, кой ще бъде той?
Янис: Lightning Bolt, Black Lips.
Никос: Sonic Youth, Joy Division.
Стелиос: The Beatles, Thee oh Sees.
Йоми: The Doors, Ty Segall.
Разкажете ни за звукозаписния процес на дебютния ви EP “Pest”. Как избрахте този подход на работа? Бихте ли променили нещо, ако можехте да се върнете назад? Защо “Inferior Wannabe” и “Nelly” не фигурират в “Pest”?
„Pest” беше записан на 8-пистов магнетофон от Джон Вулгарис от Bazooka. Аналоговият начин на записване е това, което винаги сме искали да опитаме и тогава беше правилното време за това. Ако можем да се върнем, бихме оувърдъбнали още малко китари. По време на тези записи вече пишехме дългосвирещ албум, който все още не е завършен. “Inferior Wannabe” и “Nelly” ще бъдат включени в него. Започваме записите за новия албум в края на годината.
В Атина сте споделяли сцената с Heaters, Spectres and Parquet Courts. Сега ще свирите за първи път в София. Какви са вашите очаквания от концерта тук?
Надяваме се концертът ни в София да е зареден с енергията, с която хората на Балканите са известни. Винаги е страхотно да срещаме нови хора и да получаваме обратна връзка от публиката. Чудесно е да споделяме по между си своята страст към музиката, защото преди всичко ние сме меломани, каквито са и хората, които идват на концертите ни.
Това е и вашето първо турне в чужбина. Предполагаме, че сте много ентусиазирани. Какво ви накара да направите турне заедно с друга банда и защо българска? Има ли български групи, които са популярни в Атина или поне сте чували за тях?
Попаднахме на Comasummer в Интернет и много харесахме музиката им. По-късно открихме, че имаме общи познати и решихме да се свържем с групата. Наистина се ентусиазирахме от идеята да свирим на една сцена с тях по време на турне и се радваме, че нещата вървят добре в тази посока.
Освен за Comasummer, единствената българска банда, за която сме чували, е група, която свири Balkan-Ska. Един приятел ги озвучаваше на техен концерт в Лондон, но в момента не си спомняме името им. Сигурни сме, че има интересни банди в България и се надяваме, че скоро ще узнаем за тях с малко помощ от българските ни приятели.
Как изглежда Garage Rock и Garage Punk сцената в Гърция? Има ли местни банди, които бихте ни препоръчали?
Сцената в Гърция процъфтява, но все още тези стилове не са за масовата публика. В Атина има доста банди като Acid Baby Jesus, Monovine, Bazooka, Victory Collapse и Rita Mosss, а също и в Солун – Psychedelic Trips to Death, Alien Mustangs and Vagina Lips, които бихме препоръчали.
Има ли съвет и/или критика, които винаги сте искали да отправите към младите или към вече популярните музиканти на Балканите?
Щастливи сме от факта, че, въпреки всички пречки от финансово естество и от гледна точка на манталитета на масовата публика, те продължават да записват и да правят концерти. Единственият ни съвет към тях е да се придържат към собствените си планове, каквото и да се случва.
В момента работите над нов албум. Трябва ли да очакваме нова посока във вашия саунд и музикална концепция?
Много сме развълнувани, а едновременно с това и нервни, относно финалния резултат. Основната разлика с предходните ни записи е, че ще добавим кийборди. Опитваме нови неща, които смятаме, че ще направят песните по-интересни за нас и за слушателите.
Кой път смятате за правилен и как виждате бандата на него:
a) Да сте имитатори и да се сдобиете с много фенове, които ви свързват с добре познати и утвърдени изпълнители.
b) Да поемате рискове с нови техники и подходи и да вървите срещу течението, въпреки че много по-малко хора ще оценят музиката ви.
Предполагаме, че е комбинация и от двете. Слушането на нова музика е необходимост, както и имитацията, но не и плагиатството, разбира се. Трябва всичко да се случва по твоя начин, да е пречупено през твоята призма. Плаването срещу течението е задължително за всеки истински артист, но, ако това изкуство нарочно е създадено, за да бъде в опозиция на общоприетото, има риск нещата да свършат доста зле. По отношение на музиката, най-лошото нещо, което някой може да направи, е да свири в кавър група. Това е абсолютно безсмислено.
Споделете с нас една интересна история от ваш концерт, турне, записи или репетиция.
По време на първите ни записи се опитвахме да комуникираме с двамата тонрежисьори в апаратната. Говорихме с тях чрез микрофон, поставен с тази цел. След „записите“ на 3-4 парчета, си взехме почивка, за да прослушаме резултата. Тогава открихме, че двамата отдавна релаксират в съвсем друга стая, но без изобщо да са записали и една нота.
Също така, още си спомняме момента, в който Янис се задави със собствената си коса, докато пееше и свиреше на барабаните по време на концерт в Крит. Тогава доста дълго кашля, вместо да пее.
Последни думи?
Неее… надяваме се, че не е дошло времето за последните думи в живота ни.
