Once again the day is saved! Репортаж с картинки и видео от концерта на Neopit Pilski в София.
Идванията на Neopit Pilski към Долните земи винаги са свързани с приятни изживявания. Още от едно време, когато бях по-слаб и виждах размазано. Точно преди година ни преметнаха тънко и свириха само в Бургас, което доведе до таралянкане по една гореща магистрала в едно раздрънкано BMW, изгаряне на слънце и препиване с портокалов сок. Тази година пък се явиха чинно „на килимчето“ и направиха кратък, но задушевен лайв в една опустяла и леко спечена София. За това става въпрос.
Neopit Pilski в клуб Neu!Berlin: 31 юли 2015
19:33
Щастливи, че сме преживели шибания работен ден и олекнали само с още няколко хиляди мозъчни клетки, се носим в просторния си и комфортен лек автомобил тип „комби“ из центъра на София. Отиваме на концерт. Тази част не е чак толкова интересна, по-важното е, че колата още мирише на море от преди две седмици, а по седалките има сламки от една супер поляна в Трънско.
19:42
Паркираме в най-голямата гняс до една кофа на Султан Тепе и се носим полека до банкомата за малко кешмъни, че си трябва. После зареждаме с напитки и кутия сурови ядки от един магазин, защото гласът зад кадър е гладен.
20:01
Пред клуба няма никой, затова се мотаем. Поглеждам си телефона и виждам това:
20:06
Всичкия петъчен мързел се изпарява като мараня над пътя и влизаме в save-the-day режим. Нашия човек Щефан (китара и вокал) обяснява накъсо какво не е наред. Поръчката е приета. Пълен обратен към Бар „Бездната“ (който всъщност не е бар, а студио). Вездесъщият Петко спасява положението като осигурява микрофона и кабелите. Точен пич.
20:24
Движим се по същия маршрут, ама на обратно. Четем най-смешните статуси от „българския туитър“ и се заливаме от смях. „Българският туитър“ е нещо като „китайския квартал“ – забавно е на снимка, ама май не искаш да ходиш там.
20:26
По пътя виждаме това. Ебати яката кола! Залепяме се зад нея за около 3 светофара, защото е като непозната мацка с готин задник. Готино е да го гледаш, нищо че едва ли ще го караш. Не можах да направя по-добра снимка, щото все пак карах.
20:59
Почти на влизане в Neu!Berlin пък идва това:
Значи сме съвсем навреме!
„Абе, в колко точно почва тоя концерт всъщност?“
„Еми-и в общи линии, когато отидем – тогава почва, муахаха!„
21:02
Греда! Почнал е без нас. Влизаме по средата на инструментално парче. Инструментално е, защото микрофонът за неинструментални парчета е в нас.
21:07
Хвърляме кабеляците и микрофона и търчим на бара за безалкохолни. Момчетата се мъчат с една счупена стойка. Отивам да помогна с облепянето и с тиксо. Концертът започва.
21:10 – 22:15
Нещата най-накрая започват да текат по план, въпреки че дори не съм сигурен за съществуването на някакъв предварителен план. Просто Neopit Pilski започват да правят това, което могат най-добре. Свирят новия си албум Ние/Вие, отзад напред. Звучи екстра. Щефан дава жега през два големички усилвателя, което прави звука достатъчно тежък и обемен, за да изпълни тясното и дълго пространство на клубчето с плътни, леко дисонантни шумове под диктовката на стегнатите по дойчовски барабани на Зимон.
21:24
Това май ми е любимото парче на Neopit Pilski. „Моите собствени кучета-а-а-а-а…„
21:33
Продължават да свирят албума отзад-напред. Не успявам да хвана сатанински послания, но въздухът в помещението полекичка свършва и става доста лепкаво и задушно. И горещо. До мен пичът от Doesn’t Frogs демонстрира кръшни танци. Прави супер счупените дивашки движения и в същото време не ме докосва нито веднъж, въпреки че сме супер близо един до друг. +10 точки за gig-екикет на пича от Doesn’t Frogs. Това е забележително!
21:41
Това не се отнася за момчето с дълга коса и червена тениска. Успява да залитне поне 41 пъти право в мен. Досаден е, но пък се разцепва на музиката и между песните говори на групата на английски. Купонът продължава! Рррр ‘иха!
21:55
Другата ми най-любима песен на Neopit Pilski. „Вместо дървета растат мегавати-и-и-и-и-и…„
Нещата завършват с „айде още едно“ („Майченцето бяло“), което прераства в „на баба ти хвърчилото„. Запознатите знаят за какво става дума. После концертът е свършил и аз се усмихвам. Излизаме на въздух, приятно е.
След това е време да си вземем по едно „чао“ със Щефан и Зимон, да си кажем по едно „здрасти“ с новичкия им, приятно тежък, 180-грамов винил. Междувременно забърсвам плочата на Expectations и една нашивка на Voyvoda от пънкарското дистро. Събираме вересиите под формата на микрофони и кабели. Once again the day is saved!
След това се понасяме към меките завивки на крилете на лекия ни автомобил тип „комби“. Казаха, че ще има синя луна, ама я видяхме само на снимка във фейсбук. Хубава вечер и хубав концерт.
*Снимките са гадни, времената са приблизителни, а заглавието е от едноименната песен от новия албум на Neopit Pilski
Репортаж: Иван Шентов
