Здрасти, Гого! Един от най-ярките ми спомени за изминалата 2020 година е излизането на двойната плоча на твоя проект MUDDY – Hopeland, което съвпадна с притеснителна точност с обявяването на извънредно положение и всеобща карантина от Covid-19. Буквално дни след излизането на албума ти обяви, че влизаш обратно в студиото, за да запишеш нов албум. Доколкото разбирам той вече е готов!
Как измина твоята 2020 година и какво се случи в лагера на MUDDY?
Здрасти, Шентов! Ами 2020 мина с положителни и с доста отрицателни емоции и в личен, и в световен план, смесена година бих казал. Новият албум на Muddy е готов като запис, още малко микс остава и разбира се мастер. Мисля да повторя датата 13 Март за излизането на новото Muddy, за да забия един юмрук на пандемията по своему, хахаха. Oбщо взето въпреки цялата кочина на изминалата година реших да си направя лимонада и да направя още по-взискателен и сложен албум, с далеч по-всеобхватни емоции и пространства, изследване на различни светове и галактики. Мисля, че успях с този албум да предизвикам себе си максимално и да събудя с него желанието ми да стигна по-далеч.
MUDDY не е типична банда за нашите ширини от самото начало, но музиката в Hopeland е на съвсем различно ментално ниво от демото, което е по-слъдж…
Знам, че в момента работиш с много музиканти по новия албум, как се различава процеса на правенето на музика от преди?
Ами не е различно въобще, освен само в изразните средства, които се използват. В началото джемихме с Мицата и после идваха другите и довършвахме идеите, 2016 започнахме работа по „HOPELAND“ и до 2019 правихме това, именно да продуцираме албума.
2019 зимата пак с Мицата джемихме, но със синтове само и бяхме направили 13 минути които си останаха в архива. Когато дойде локдаун-пандемията, първо бях решил да издадем EP есента на 2020, записахме го, но апетита идва с яденето и реших онези 13 минути с Мицата също да влязат в албума.
Tе бяха само основи де, бая ги разкрасихме след това, имах още идеи и още и неусетно имахме 80 минутен материал, от който в крайна сметка след едит остана 50 минути от него. С другите музиканти работя на принципа пълна свобода. Избирам някой, който ме кефи, като артист за определена част и му се обаждам и му казвам, ето това е материала, ако се кефиш давай – свири каквото искаш, разбира се ако не ни е слушал, давам му каквото имам и му обяснявам ментално къде се намирам и така стават нещата. После сядам и избирам кое е ОК и кое – не, и това е. Имаше случай, като с Анна Бо, където и казах ето албума, ако си харесаш нещо, давай! Много си допаднахме с Анна и се надявам да продължим заедно и занапред с нея. Като взимам крайните решения за нещата се консултирам със Сашо и Даката, а вече и с Анна.
За този албум и Бебо бая помогна като идеи, като решения в микса и не само. Прие албума като свой Бебича и аз съм безкрайно благодарен затова. Общо взето движа нещата аз, но имам бая подкрепа и на други хора. Гледам да се обграждам със светнати и отдадени хора в името на музиката и изкуството и започна да се получава магия.
Интересното е, че започнах да приемам нещата както са, искам да кажа, ок сега е локдаун, ще направим албума, като в локдаун среда, няма формула, нагаждам се според обстоятелствата и държа да работя с много различни музиканти и творци за да съм свеж и да предизвиквам и себе си и Muddy, третият албум ще бъде вероятно различен и записан по различен начин.
Идеята е да се запази характера на бандата, но да се променят изразните средства и винаги да бъде приключение, от записа, през микса и евентуално след това и концерта, никога да не изпада Muddy в зоната на комфорт, то и живота казват, че започва когато излезеш от зоната си на комфорт, еми идеята е именно там да се намира Muddy през цялото време.
Кои са основните (или постоянните?!) членове в групата и кое е това, с което са незаменими?
В момента музиката ви е във все по-свободна форма, на моменти откровено психеделична. Според теб как ще звучи новия албум на живо и имаш ли такива плановете, ако изобщо някога отново има лайв концерти?
Ами постоянни са Сашо, Даката, Виксата, Петко, Анна Бо и се надявам да има и още. Даката и Ана вкарват ултра-гига професионализма, Сашо прави групата умерена и по трезвомислеща, Виксата и Петко са изроди и много импулсивни хора, а и освен това са много истински. Концертите обмислям да са различни всеки път, обмислям различни състави за различни концерти, може един път да е дуо, а друг път да е 8 човека. Иска ми се да разчупя понятието за банда поне в България.
А по време на записите как протичаха нещата? Заедно ли измисляте музиката или има елементи на импровизация? Разкажи малко повече за лирическата страна на проекта – как се раждат текстовете и как избирате какви да са посланията в тях?
За първия албум рифовете първо вкъщи после на репетиция. Докато се свири парчето изникват нови продължения, тоест импровизации.
За втория албум всичко започна от различни точки, като онези игри където свързваш точките с тази разлика, че се появят и нови точки. Прилича малко на създаване на картина новия албум. Няма да лъжа, че в един момент започнах да се губя и трябваше да се мисли много. Един голям пъзел е Golden Orb. Текстовете в първият албум бяха отражение на състоянието ми към този момент. Аз измислих имената на парчетата, те се просмукаха в Петко и той ги запълни. В новият албум положението и при текстовете е пъзел. В известен смисъл новият албум е все едно диджей си подбира семплите, с тази разлика, че „семплите“ в случая са изсвирени от самата банда / проект. В Golden Orb има речи, има пеене, има стенания хахаха. Прилича на LSD трип, минаваш през доста състояния, които уж нямат връзка едно с друго, но реално все си ти.
Има ли някаква обща концепция, на която е подчинен новия албум? Какво беше най-голямото предизвикателство по време на записите на албума? Някакви култови истории от студиото, които да оставим за идните поколения?!
Култова история не бих казал, може би когато дадохме на Виксата LSD докато записва бас и в един момент той започна да вижда крокодилска кожа по стените и да казва, че баса му е малък, че приличал на гъдулка. Този албум е много бач, страшно много бач, много продуциране.
С Бебо подходихме много професионално и много надълбоко изпипване на детайлите и не е имало време за простотии. Албумът е разделен в 5 глави, всяка глава е пътуване на лирически герой през различни животи и измерения. Golden Orb името идва от паяка със същото име, бях впечатлен от паяжината, които плете. Общо взето Golden Orb е лирически герой, който се разхожда в огромна паяжина от музика и се сблъсква с различни същества и усещания.
Как виждаш MUDDY в контекста на останалото, което се случва в местната (софийската, или дори българската) сцена? Кои групи и артисти ви харесват, има ли такива, които разпознавате като съмишленици?
В България виждаме съмишленици разбира се, няма как да говоря от името на всички в бандата, но аз лично харесвам и чувствам близки като усещане TDK, Feedbacker, BFDM, Жълти стъкла (позволих си да пиша и тях въпреки, че ги няма вече, защото ги открих или по скоро вникнах в тях наскоро), Heptagram, Brond, Babyface Clan, Ivan Shopov, Mytrip, Indignity, Жлъч, Стругаре и др.
Току що пуснахте парчето Golden Slave, към което има и клип! За какво се разказва в парчето и защо го избрахте за първи сингъл? Как снимахте клипа? Разкажи повече за визуалната страна на проекта!
В парчето се разказва за падение в момент на изправяне, тоест когато се съвземаш и се отблъскваш от дъното и нещо те хваща за гърлото и те връща пак там, долу. В албума има бая „изправяне“ за разлика от Hopeland, където всичко беше „там долу“, тоест този сингъл е преливката от първия към втория албум и отразява именно това, сингъла е най-мрачното парче от албума.
Клипът е заснет от мен самия и е сниман в продължение на 5 месеца, на различни локации с телефона ми, златното в случая е символ на зависимост под каквато и да е форма. Визията, както и музиката в Muddy, постоянно подлежи на трансформация, както и самият аз и не бих могъл да дам точна дефиниция и за двете.
Каква е следващата стъпка и предизвикателство пред бандата след Golden Orb?
Сложно ще е да бъде представен Golden Orb на живо, но планирам това да се случи, така или иначе нямаше промо и за Hopeland, ще има парчета и от първия и от втория албум, ще бъде концептуален концерт и обмислям да бъде издаден на видео, след Golden Orb сме предвидили EP, което ще се казва Lost Chapters, то би трябвало да излезе зимата на 2021. Бъдете живи и здрави и се обичайте, бог да ви благослови!
