Казвам се Мартин, на 25 г., от град Смолян съм, но от известно време живея в София.
Снимам от 2006 г. Това обаче не трябва да ви създава представата за време, прекарано по фотографски студия, пълни с модели, рефлекторни чадъри и прожектори. Или пък романтични преживявания в стил “The Dreamers”, безкрайни среднощни алкохолни разговори за изкуство и любов. Тези 10 години не съм прекарал в наследствени мезонети в центъра или в мърляви арт гарсониери, в които всички пият вино, пушат и 24 часа в денонощието си говорят за изкуство…
Мезонетът беше завод за пластмаса, гарсониерата – нелегален месарски цех, а младите, свободомислещи арт личности, с чаша вино и цигара в ръка, при мен бяха псуващи, по български отчаяни от живота застаряващи лели и чичовци. Отново с цигара. А пък виното беше всъщност пластмасова чашка с кафе от вендинг машина.
При така създалите се обстоятелства, идеите ми за снимки идват най-често, когато се връщам в родния си град в Родопите. Нямам един сниман пейзаж, но в Родопа планина има енергия, която може да отведе мислите ти в толкова разнообразни посоки…
Смяната на сезоните. Това за мен е едно от най-вдъхновяващите неща – преходът от един към друг сезон с рязко променящите се аромати във въздуха, които възбуждат въображението ти и в същото време те карат да се чувстваш напълно спокоен, а според мен спокойствието е най-добрият катализатор на идеи…
Повече от Мартин Гунчев – тук.
ФОТО:
