Във Фабрика Автономия на 15 октомври 2022 от 19:00 ще можем да наблюдаваме първата прожекцията на късометражния филм от сбогом хиляди – Morphogenesis. А след филма, ще можем да чуем освен сбогом хиляди, други добре познати лица на българската сцена – LTNC и krāllār.
С идеята да подготвим публиката за идното събитие, седнахме заедно с Божидар Савов да обсъдим идната прожекция, идеята за сбогом хиляди, и какво следва оттук нататък.
Едно интервю на Георги П. Павлов – част от Synaesthesia Collective
Първо, кой, какво, кои са сбогом хиляди?
„Сбогом хиляди“ е едно абсурдно словосъчетание, което те води на изключително конкретно място – най-често с музика, а напоследък и с видео. Това е една маска, зад която за момента съм аз. Но проектът не се изчерпва само до мен. Зад завесата има още играчи.
Кое е конкретното място към което отвежда сбогом хиляди?
По този начин казвам, че сбогом хиляди провокира специфична и конкретна реакция у хората. Тя е строго индивидуална, спрямо асоциациите на всички, но често носи някаква характерност. По друг начин казано – трудно е да го объркаш с нещо друго.
Възможно ли да е знаем имената на другите играчи, остават тайна засега?
Най-активни са Йоанна Ласкова, Силви (Бойкин) Иванов и Йордан Дамбулев.
А какво можем да научим за тях в творчески план? И също така, каква е ролята играна от тях в проекта сбогом хиляди?
И тримата са визуални артисти по природа и по образование. Йоанна се занимава и с експериментална музика, като последното и участие беше на Ambient Confessional Vol. 1 това лято. Силви прави чудесни палачинки и свири на каквото му дадеш. Йордан постоянно работи върху нещо ново. Би било грубо да категоризирам приноса им към проекта с просто една дума. С всеки от тях съм изтъкал различен аспект на сбогом хиляди. С някои дори буквално сме шили и тъкали. С всеки от тях работя и по отделно по различни проекти. Надявам се скоро да можем да покажем и резултатите си.
Преди да продължа с още въпроси за самата дружинка, искам да обърнем малко внимание върху влиянията ви. Ясно е, че визуално влиянията се простират от близкия до далечния изток и наобратно към Свещената Планина на Ходоровски, но какво можеш да споделиш за останалите ви влияния, както индивидуално, така и колективно?
Сънищата са доста голямо влияние за сбогом хиляди. И не говоря толкова за странните сънища, които се чувстват като изкривена реалност, които после разказваш на приятели. А по-скоро онези, които не си спомняш напълно. сбогом хиляди е роден в мъглата от образи и звуци, която изпитваш преди да се събудиш. Сън, който е само цветове или текстури. Такъв сън не разказваш на никого, защото няма много какво да разкажеш. Рядко дори се помни подобно явление. На мен това ми е безкрайно интересно; тази полуосъзнатост. Харесвам междинните състояния. Там се крие нещо далеч по-необичайно, отколкото човек би предположил. Има неописуема красота в най-малките, почти недоловими аспекти на реалността ни. сбогом хиляди е опит за култивиране на тези състояния до голяма степен.
Но както всеки сън, много добре знаем, че той е изграден от елементи внесени от нашето ежедневие. Навярно сте запознати с това, че не можем да сънуваме лице, което не сме видели будни. В този тон искам да попитам – кои са културните влияния, елементите, изграждащи съня като цяло?
Разбира се, сънищата са едно разбъркано продължение на животите ми. Те са по-скоро призма, през която гледаме. Ако търсим примери за влияние от плът и кръв Ходоровски е добро начало. Към него бих добавил музиката на GY!BE, The Mars Volta, Horse Lords, Pharoah Sanders, Nicolas Jaar. Литература от типа на Карлос Кастанеда е забавлявала голяма част от ранното ми юношество и неизбежно съм попил от мистицизма наличен там. Работата на Джъстин Томчък (u m a m i), Питър Б. Хътсън и почти всеки филм с Тилда Суинтън, по един или друг начин.
А относно влиянията на останалите в проекта? Какво по-точно ви събра заедно в „сбогом хиляди“?
Мисля, че всичко изброено до голяма степен е сборен пункт за нас. Всички тези имена са честа тема за дискусия. Ако трябва да съм по-обхващащ с преференциите на всички бих добавил Том Робинз, Гео Милев, Кайно Йесно Слонце и напоследък Моника Попова.
Хубав набор наистина. Споменахте в началото за видео проекти, а идната събота имате събитие заедно с LTNC и krallar във Фабрика Автономия, споделете повече за събитието и какво можем да очакваме от обявената за тогава прожекция.
С LTNC наскоро започнахме да се виждаме и да свирим и бързо разбрахме, че искаме да пробваме нещо на живо. Много интуитивно и естествено се работи там. Всеки път е различно. Не знам какво точно ще се случи в събота. Обичам да каня музиканти, които искам да чуя на участие. За това и krāllār е чудесно попълнение на вечерта. А прожекцията ще е премиера на късометражен филм. Бих го определил като експериментална документалка.
Би ли споделил повече информация за експерименталния документален филм?
Morphogenesis е заглавието, което избрахме впоследствие. Казвам “впоследствие”, защото филмът не беше замислен с него. Даже филмът не беше особено добре замислен изначално. Изключително нискобюджетна продукция. Всичко е мега DIY. Но смятам, че точно тази грубост му позволява да пробие до зрителя. На предпремиерата резултатите бяха позитивни. Заформи се дискусия, което аз разбирам като успех.
Ще се радвам да го коментираме отново след прожекцията, а можем ли да очакваме още такива?
Със сигурност. Планират се още няколко прожекции на този филм до края на годината. Вече работим и върху нов филм. Кино и видео форматът ще е по-голяма част от проекта занапред.
Новият филм ще има ли връзка с настоящия и можем ли да очакваме нещо като филмография на сбогом хиляди?
Вероятно ще са един и същ жанр. Подобно документиране ми позволява да проникна в гореспоменатите междинни състояния. Освен това се оказа и много приятно за изработка. Като настроение, филмите ще са доста полярни, макар и двата да съдържат нотка меланхолия. Morphogenesis е доста по-мрачен. В него е заложено на форма и контраст. Филмът, който се изработва в момента е доста по-лек и светъл. Поне за момента. Интересно явление при документалните филми е че не знаеш, точно каква е историята, докато не започнеш да работиш. Филмография звучи много сериозно. Харесва ми да работя по филми и видеа. Добър комплимент са към музиката. Това мога да кажа.
Меланхолията не е нещо непременно лошо, ще е хубаво да поговорим експлицитно за филма след прожекцията и за бъдещето на другите видео проекти.
Бих се радвал, да.
Октомври 2022
