„Понякога трябва да свириш много време, за да си в състояние да свириш като себе си.“
Майлс Дейвис е роден на 26 май 1926 година и си отива 28 септември 1991 г. Той свири и записва музика на високо ниво 45 години. Участвал е в записите на повече от 100 албума.
Баща му е бил зъболекар. Под неговото влияние е започнал да свири на тромпет, когато е бил на 11 (според други източници на 13) години. Преди това майка му, която е била добра пианистка, е настоявала той да се отдаде на пианото.
Като малък Майлс Дейвис е искал да стане лекар или бейзболист.
„Знам какво съм направил за музиката, но не ме наричайте легенда. Казвайте ми просто Майлс Дейвис.“
Майлс Дейвис започва кариерата си в голямата музика с групата на Чарли Паркър, като има много митове за отношенията им. Някои от тях не говорят добре за Майлс Дейвис.
„В музиката тишината е по-важнa от звука.“
Много велики музиканти обаче са започвали кариерите си от групите на Майлс Дейвис. Някои от тях са Джон Колтрейн, Бил Евън и Хърби Хенкок.
„Музиката е рамката около тишината.“
Албумът му „Кind of Blue“ oт 1959 година се смята от критици и фенове за най-великият в джаза въпреки относителността и безсмислието на подобни категории.
„За мен и в музиката, и в живота всичко опира до стила.“
Групата, с която Майлс Дейвис е записал „Кind of Blue“, е известна като „Първият велик квинтет“. Няколко години по-късно се появява и „Вторият велик квинтет“.
„Трябва да имаш стил във всичко, което вършиш – писане, музика, рисуване, мода, бокс“
През 1957 година претърпява оперативно премахване на възли по гласните му струни. Той е трябвало да се пази известно време след това, но вбесен се разкрещява на някакъв агент. Именно на тази случка се дължи характерния му тембър.
„Знанието е свобода, а невежеството – робство.“
„Добрата музика е добра без значение каква е.“
„Ако трябва да питаш, никога няма да научиш“.
„Джазът е като блус с доза хероин.“
В края на 40-те години се пристрастява към хероина, но през 1954 година скъсва с него.
„Музиката е пристрастяване.“
Майлс Дейвис е бил запален боксьор. Спортът му е помагал неведнъж в борбата със зависимостта му към наркотици през 50-те години. Бил е близък с легендата на бокса Шугър Рей Робинсън.
„Не свирим, за да ни гледат. Аз съм пристрастен към музиката, а не към публиката.“
Преди концерти е избягвал секса и храната, за да излиза гладен и незадоволен на сцената.
„Бъдещето ми започва всяка сутрин, когато се събудя. Всеки ден намирам какво креативно да направя с живота си.“
Майлс Дейвис е от музикантите, които рядко са се връщали към старите си работи. Винаги е наблягал на последните си проекти.
„Ако не знаеш какво да свириш, не свири.“
За пет години между 1976 и 1981 се покрива от публиката, което довежда до слухове за влошеното му здравословно състояние и затъване в опиати. През годините страда от всевъзможни проблеми със здравето. През 1972 година претърпява и тежка катастрофа, в която са счупени и двата му крака.
„Джазът е големият брат на революцията.“
Въпреки че никога не е свирил чист rock and roll, той е приет в Залата на славата.
„Когато бандата свири бързо, свири бавно: когато бандата свири бавно, свири бързо.“
Майлс Дейвис обяснява, че не обича бързото свирене. По думите му, когато свири в умерено темпо, „чува музиката“. Освен това така може да имитира … влакове.
„Моето его се нуждае само от една добра ритъм секция.“
Освен велика музика Майлс Дейвис носи в себе си и много демони. Известно е, че е биел жените си. Първата му жена Франсис разказва в интервю за „The New York Times“, че го е напуснала, за да спаси живота си.
„Ако не си нервен, значи не ти пука.“
Майлс Дейвис е бил брутален егоцентрик и се носят легенди за изстъпленията му спрямо колеги музиканти.
Придържал се е към „грубите форми“ на изразяване и това му е спечелило прозвището „Принцът на мрака“
„Всеки може да свири. Нотата е само 20 процента. Отношението на копелето, което свири, е 80%.“
В по-късните му периоди Майлс Дейвис често свири с гръб към публиката. Така му е било по-лесно да следи и да дава сигнали на другите музиканти. Самият той се сравнява с диригентите на оркестрите, които свирят класическа музика.
„Мога да кажа дали човек може да свири само, когато го погледна как стои.“
Майлс Дейвис много рядко се е обръщал към публиката по време на концерти и не е имал навик да обяснява какво предстои да изсвири.
„Знаеш ли защо се отказах да свиря балади? Защото обичам да свиря балади.“
Майлс Дейвис е първият джаз музикант на корицата на The Rolling Stone.
„В импровизацията няма грешки.“
Майлс Дейвис свири с Чарли Паркър.
„Не се притеснявай от грешки. Няма никакви грешки.“
„Легенда е стар мъж с бастун, който е известен с нещата, които някога е правил. Аз все още ги правя.“.
Още през 50-те става супер звезда. Идеализиран е от музиканти, фенове и критици.
„Няма грешна нота. Следващата нота, която изсвириш, определя дали е на място или не.“
Maйлс Дейвис, 1955, сн. Том Паломбо
„Ако някой ми кажем, че имам само един час живот, ще го прекарам душейки бял мъж. Ще го правя внимателно и бавно.“
„Белите мислят, че трябва да слагаш етикет на всичко.“
Майлс Дейвис, 1971, сн. JPRoche
„Американците не харесват каквато и да е форма на изкуството. Всичко, което харесват, е да правят пари. Те не ме харесват, не харесват Сами Дейвис и който и да е било друг. Харесват Сами, защото може да им изкара много пари,“
„Единствената причина да пишеш нова песен е, защото си уморен от старите.“
„Картината е музика, която можеш да видиш и музиката е картина, която можеш да чуеш.“
„Виж човече, всичко, което съм, е просто един тромпетист“.
„Никога не трябва да ти е спокойно. Спокойствието е задръстило много музиканти.“
„Храната прави съзнанието ми мудно.“
„Не се интересувам дали някой е лилав със зелен дъх стига да може да суингира.“
Майлс Дейвис, 1991, сн. Peter Buitelaar
„В Европа хората харесват всичко, което правя. Грешките и всичко. Това идва малко в повече.“
„Колтрейн (бел. ред. Джон), не можеш да свириш всичко наведнъж.“
„Кийт (бел.ред. Джаред), какво е чувството да си гений.“
Maйлс Дейвис на сцената с Кийт Джарет, сн.JPRoche
„Джон Лий Хукър е най-фънки жив човек.“
„Жоао Жилберто може да чете вестник, докато свири на китара, и пак да звучи добре.“
„Все още си имам моето Ферари.“
Известен е с любовта си към бързи и скъпи коли, както и към известни и модни дами.
„Ако разбирате всичко, което казвам, ще сте мен.“
Още от джаз поредицата на Лунатик:
Чарли Паркър: Сакс, наркотици и джаз
„Le jazz hot“: Джанго, китарата и караваната
Punk Jazz: Трагичният живот на най-великия басист
„A Love Supreme“: Джон Колтрейн и всичките му богове
Чет Бейкър – да се извисяваш падайки
Гец/Жилберто: Бащите на Боса нова и един джаз албум на първо място в поп класациите
