Италианският режисьор Нани Морети, който получи Златна палма за филма си „Стаята на сина”, посветен на една от най-големите житейски драми – загубата на дете, в новия си филм ”Моята майка” (Mia Madre) отново поставя загубата в центъра – този път на майката.
Самият Морети губи майка си през 2011 година и макар филмът да е дълбоко личен, той казва, че нарочно е писал ролята на главния герой за жена и дори не му е минало през ум да я изиграе сам,както често прави в предишни ленти.
Героинята му Маргарита (Маргарита Буй) е режисьор на средна възраст и работи върху последния си филм, посветен на стачката на работници във фабрика, които опитват да защитят работните си места.
Тя е разкъсвана между работата и грижите за своята болна майка, с мисълта за чиито скорошен край трябва да се научи да живее.
За разлика от Маргарита, брат й Джовани (Нани Морети) се е посветил изцяло на грижите за майка им, като е готов дори да напусне работа. Това допълнително кара Маргарита да чувства, че животът – и в личен, и в професионален план е пълен провал.
Житейската криза се пренася и на снимачната площадка, където нещата се объркват допълнително от американския актьор Бари (Джон Тортуро), който Маргарита е поканила.
Тя е педантична в работата си, а той несериозен бохема, който я докарва до ръба на нервна криза. С духовитото си присъствие обаче Бари се оказва изпратен от съдбата точно в правилния момент, за да донесе на Маргарита най-важното послание – да не взимаш себе си и живота твърде на сериозно, защото той продължава…
