Заминаващите нанякъде кораби, хора…
Отиващите си.
Прекрасният Солун, който никога не сме виждали.
През зимата.
Заровете са хвърлени на брега.
Колко ще продължи утре?
”Mia aioniotita kai mia mera” (1998) | ”Вечност и ден”
Александър е писател. Живял между две книги. До последната – една недовършена поема от 19 век, в която всяка дума се купува.
Александър не иска да влезе в болница, защото не знае дали ще излезе.
Случайно среща едно момче, избягало от албанските планини и смъртта. Или обратното.
„Виждам, че се усмихваш, а си тъжен”
Разхождат се през годините. Назад, напред.
Около морето.
Поетичен философски филм, заснет бавно и дълго.
Бруно Гац и Изабел Рено.
Всяко пътешествие има край.
Понякога начало.
Къщата, където сме отрасли.
Любовта, която толкова лесно, сме оставили.
Този ден е вечността ми/ти/ни.
