“Maudie” разказва истинската история на художничката Мод Луис. Сали Хокинс – актрисата, която се превъплъщава в образа й – ни е известна и от друг филм, в който играе като жена с недъг – „Shape of Water“.
Очевидно излъчването на Хокинс успява да се впише добре в подобни роли. Във “Shape of Water” Хокинс играеше нямо момиче, което се влюбва в странно създание.
“Maudie” ни пренася в средата на 20-ти век в малко провинциално градче. Мод е жена със странна крива походка, за която близките й смятат, че не може да се грижи сама за себе си.
Случайна обява в единствения магазин в района я подтиква да поеме риск и да започне работа при особняка Евърет. Той си търси домакиня, която да се грижи за малкият му дом в пустошта. За Мод това е възможност да избяга от досегашния си живот, прекаран в рамки и ограничения в къщата на леля си.
Историята започва комично и типично за времето, в което се развива. Евърет е особняк, мълчалив и дори на моменти строг и груб.
Говори малко, но достатъчно. Смята, че неговата дума тежи повече, често напомня, че той е шефът, че в дома му има йерархия, правила и задължения. Рядко се усмихва. Но също както Мод е особена със странната си походка и изкривеното си телосложение, така и Евърет е емоционално “куц”.
В неговата сива, непометена къща се настанява цветът, който носи в душата си Мод. Тя започва да рисува цветя – на стените, на прозореца, на малки дъски. Скоро е забелязана и картините и картичките й започват да се продават.
Тогава се прокрадва и страхът на мъжа, че тя ще го напусне. Всъщност този страх надвисва над неспокойния му ум твърде често. Но Мод винаги успява да го разсее с цветовете, които внася в ежедневието му.
Животът им заедно насред пустотата и ширещият се през прозореца хоризонт прераства в брачно съжителство.
Кой казва, че пустотата не може да роди красота?
Двамата имат нужда един от друг и описват любовта си като чифт странни чорапи – той е разтегнатият, деформираният, онзи с многото дупки, корав и сив. А Мод – тя е обикновено, бяло памучно чорапче. Няма по-добро описание на тази особена връзка, породена от нуждата на двама души да не бъдат сами на този свят.
Очарованието на Итън Хоук като Евърет беше очаквано. Целият заряд, който носеше със свъсеното си лице, всички правила, които се опитваше да внедри в дома си, но зад които личеше обикновената му несигурност. Той е от тези мъже, които гласно се противопоставят на нещата, които биха нарушили ежедневието, с което са свикнали, но в следващия момент мълчаливо правят това, което съзнанието им подсказва, че е правилно.
Като например: комичната ситуация, в която Мод иска мрежа за врата, за да влиза свеж въздух в къщата, Евърет не иска да харчи излишни пари за това, а вечерта се прибира и без много шум поставя вратата и изчезва на разходка. Без да каже нищо, докато жена му кротко се усмихва отвътре.
Цялата история е поднесена на фона на една меланхолична и нежна музика, която ни напомня, че цветовете на въображението могат да погълнат всяка сивота.
В края на филма затворената врата оставя всичко в мрак. Освен гледката през прозореца.
И думите: “Целият живот вече е в рамка“.
Aвтор: Яница Григорова. Виж повече ревюта от нея в bezmastilo.com.
